Читать «Последният патриот» онлайн - страница 7

Но с тази част от живота на Харват беше свършено. Минаха години, докато осъзнае, че кариерата му в борбата против тероризма е несъвместима с това, което наистина желаеше — да има семейство, да има кой да го чака, когато се прибере у дома, да има някой, с когото да сподели живота си.

Да започне връзка за него не беше проблем. Проблемът беше да задържи тази връзка. Трейси Хейстингс беше най-хубавото, което се бе случило в живота му, и той нямаше намерение да я остави да си отиде. За пръв път от много време Скот Харват беше наистина щастлив.

— Не се налага да се върнем веднага — каза Трейси, прекъсвайки мислите му. — Можем да почакаме до ноември, нека първо да минат изборите. След това идва Коледа, президентът ще встъпи в длъжност през януари. Ако не пренапишат конституцията и не изберат Рътлидж за трети мандат, ще работиш със съвсем нов президент.

Харват тъкмо се канеше да й отговори, когато погледна случайно към улицата и забеляза един добре облечен арабин да вади парче тел изпод сакото си. Мъжът отключи без усилие едно бледосиньо пежо, качи се в него, затвори вратата и се скри от погледа му под линията на прозореца.

Без да знае защо, нещо вътре в Харват му подсказа, че това не е просто кражба на кола.

Глава 3

В Париж сигурно често се крадяха коли, но Харват никога не беше виждал такава кражба. Не беше виждал никога и толкова елегантно облечен крадец.

Колкото и да се мъчеше да се отърси от стария си начин на живот, инстинктът му работеше и не пропускаше нищо от заобикалящата го среда. Ако на едно овчарско куче му е омръзнало да гони вълците, това не значи, че на вълците им е омръзнало да нападат овци.

— Какво има? — попита Трейси, проследила погледа му към улицата.

— Някой току-що се вмъкна в чуждо пежо.

И двамата чуха как моторът на колата запали и главата на крадеца се появи над контролното табло. Вместо да потегли, той просто си седеше вътре.

— Какво прави той? — попита тя.

Харват тъкмо щеше да отговори, когато видя да се приближава един сребрист мерцедес седан. Крадецът сигурно също го беше видял, защото веднага даде мигач и се отдели от тротоара, като освободи място за паркиране на мерцедеса.

Харват беше прекарал достатъчно време в градове като Ню Йорк, за да знае, че хората са способни на какво ли не, само за да си осигурят място за паркиране, но чак пък да откраднат кола? Беше просто нелепо.

След като пежото потегли, мястото му бе заето от мерцедеса.

Едва беше паркирал и един друг добре облечен арабин отвори вратата, огледа улицата в двете посоки, излезе и тръгна нанякъде.

Трейси отново погледна Харват.

— Какво става, по дяволите?

— Нямам представа — отвърна й той. — Не го видях да включва алармата на колата. А ти?

Тя поклати глава.

За секунда-две Харват огледа мерцедеса, после извади банкнота от двадесет евро, остави я на масата и се обърна към нея:

— Да вървим.

Трейси се подчини.

На тротоара той я хвана под ръка и ускори крачка.