Читать «Последният патриот» онлайн - страница 5

Затвори лаптопа и през следващите няколко часа обмисляше последствията от това, което беше научил. Когато анализира цялата ситуация, той отново включи компютъра. Изготви доклада си, приложи свързаните с проблема имейли на Халифа и Антъни Никълс и го изпрати на шефовете си заедно със своя коментар.

След двадесет минути намери отговора, скрит в папката за чернови на общия имейл адреса, който използваха. Убиецът получи зелена улица за операцията в Париж. В края на съобщението шефовете му го уведомяваха, че ще му преведат пари в Париж и ще направят всичко друго, което е необходимо. Поздравяваха го за успеха му в Рим.

Убиецът изтри съобщението от папката и излезе от електронната поща. Каза молитвите си, изключи телефона и окачи на вратата табелка „Не ме безпокойте“. На другия ден трябваше да потегли рано сутринта и се нуждаеше от почивка. Следващите няколко дни щяха да бъдат много напрегнати. Шефовете му бяха съгласни, че загубеното откровение на пророка Мохамед трябва да си остане завинаги тайна.

Глава 2

ПАРИЖ, ФРАНЦИЯ

петък

Скот Харват, тридесет и седем годишен американец изучаваше изумителната жена, седнала до него на масата в кафенето. Русата й коса, с дължина малко под ушите, беше вчесана назад.

— Трябва да вземем решение — каза тя.

Ето, отново темата, която се опитваше да избегне, откакто уби човека, който беше стрелял по нея преди девет месеца.

— Просто искам да съм сигурен, че напълно… — започна той и гласът му потрепери.

— … съм се възстановила? — попита тя, като завърши изречението вместо него.

Харват кимна.

— Скот, от момента, когато напуснахме Съединените щати, въпросът не е дали съм се възстановила. Добре съм. Не на сто процента, но вероятно по-добре няма да бъда.

— Не си сигурна.

Трейси Хейстингс се усмихна. Преди да попадне под прицела на убиеца, решен да отмъсти на Харват, Трейси беше специалист по обезвреждане на взривове във военноморските сили. Беше загубила едното от светлосините си блестящи очи при деактивирането на самоделно взривно устройство, което избухна преждевременно в ръцете й. Въпреки че лицето й беше обезобразено, пластичните хирурзи свършиха работата си отлично и белезите почти не се забелязваха.

Хейстингс и преди бе поддържала формата си, но след инцидента редовно се занимаваше с фитнес. Тялото й беше по-добре изваяно отколкото на всяка друга жена, която Харват познаваше. Трейси се чувстваше неловко поради белезите и изкуственото си око, с което хирурзите бяха заменили липсващото, но често се шегуваше, че има тяло, за което мъжете са готови да умрат и лице, което да им попречи да го направят.

Харват упорито се опитваше да извади тази шега от репертоара й. Тя беше най-красивата жена, която беше срещал и след време усилията му бяха възнаградени. Колкото повече се сближаваха, и колкото по-сигурна се чувстваше Трейси с него, толкова по-малка нужда имаше от подобна самоирония.

Същото можеше да се каже и за Харват. Десет години по-възрастен от Трейси, той се държеше саркастично, за да държи другите на разстояние. Сега, обаче, използваше сарказма си, за да я разсмее.