Читать «Последният патриот» онлайн - страница 6

Беше висок към метър и осемдесет, имаше приятно лице с изсечени черти, пясъчноруса коса, ведри сини очи и тренирано тяло. Двамата бяха хубава двойка.

— Искаш ли да ти кажа какво мисля? — попита тя. — Мисля, че въпросът по-скоро опира до твоето възстановяване, а не до моето.

Харват понечи да възрази, но Трейси постави ръката си върху неговата и каза:

— Трябва да оставим случилото се зад себе си и да продължим нататък.

Бяха заедно по-малко от година, но тя го познаваше по-добре от всеки друг. Знаеше, че той никога няма да е щастлив, ако води обикновен живот. Самата му същност и начинът, по който гледаше на себе си, се определяха от онова, което правеше. Той трябваше да се върне към работата си, дори и ако беше нужно непрекъснато да му го натяква.

Харват измъкна ръката си изпод нейната. Не можеше да забрави случилото се. Не можеше да забрави как намери Трейси в локва от кръв с куршум в тила, нито как президентът му попречи да спре онзи човек, който беше взел на прицел близките му. Според някои от приятелите му Харват вероятно страдаше от посттравматичен стрес, но по думите на един армейски полковник, с когото веднъж тренираха заедно, той нямаше проблем с посттравматичния стрес, а го причиняваше на други хора.

— Не можем да продължаваме да живеем като чергари — настояваше Трейси. — Трябва да се върнем в реалния свят и да вземем живота си в ръце. А ти трябва да помислиш за връщане на работа.

— Шансът да се върна на работа при Джек Рътлидж е толкова голям, колкото и да работя за някоя терористична организация. С това вече е свършено — каза той.

Бивш „тюлен“ от военноморските сили, Харват се беше присъединил към Сикрет сървис, за да помогне за укрепването на способността на Белия дом да предотвратява и реагира на терористични атаки. Беше перфектен в онова, което правеше, и стана най-добрият агент на президента, работещ под прикритие срещу тероризма.

Толкова беше добър, че президентът специално за него създаде свръхсекретна програма за борба с тероризма, известна като проекта „Апекс“. Задачата й беше да се противопостави на международните терористи, които атакуваха американците и техните интереси както на собствената им територия, така и в чужбина. Тази задача беше постигната чрез едно просто правило: докато терористите отказват да играят по правилата, Харват също нямаше да се съобразява с тях.

Проектът „Апекс“ беше под шапката на малко известен отдел на Департамента по вътрешна сигурност, известен като Бюро за международна помощ при разследване, накратко БМПР. Формално мисията на БМПР беше да оказва съдействие на полицейските сили, армията и разузнавателните агенции на други страни за предотвратяване на терористични действия. В този смисъл задачата на Харват съответстваше с официалната дейност на БМПР. На практика обаче след събитията от 11 септември 2001 г. той беше свръхсекретен войник, когото президентът изпращаше срещу враговете на Съединените щати навсякъде, по всяко време и въоръжен с всичко, което му е необходимо, за да си свърши работата.