Читать «Последният патриот» онлайн - страница 8

— Не трябва ли да направим нещо? — попита Трейси.

— Правим — отвърна й Харват. — Махаме се оттук.

— Имам предвид да съобщим за онова, което видяхме.

След като се оттегли от борбата с тероризма, Харват се стараеше да не се набива на очи. Мразеше бюрокрацията, а бюрократите в парижката полиция бяха сред най-неприятните. Но все пак Трейси беше права. В това, което току-що бяха видели, нямаше смисъл. Може би беше дреболия, но Харват се съмняваше.

— Ще се обадим, щом намерим телефон — каза той.

Вратата на една малка книжарница пред тях се отвори и оттам излезе един човек. На вид малко над петдесетте, със сива брада, чуплива прошарена коса и син блейзър, той едва не се сблъска с Харват и Трейси. Извини се на френски и продължи пътя си към кафенето, което току-що бяха напуснали.

Харват не би отдал значение на случилото се, но съзря шофьора на мерцедеса, застанал близо до ъгъла. Видя го как поглежда някаква снимка в ръцете си и после вдига мобилния си телефон към ухото си.

Арабинът изрече не повече от две думи. Когато кимна и изключи телефона, Харват изведнъж осъзна какво става.

Пусна Трейси, завъртя се и пое след мъжа с блейзъра, като се молеше да го настигне навреме.

Глава 4

Харват се хвърли върху човека, точно когато мерцедесът пред кафенето избухна. Лютив черен дим закри небето, нажежени до червено отломки западаха върху паважа.

От силата на експлозията Харват имаше чувството, че тялото му е притиснато в менгеме. В белите му дробове не остана въздух, ушите му пищяха толкова силно, че беше сигурен, че от тях тече кръв.

Вдигна ръце и опипа първо едното, после другото си ухо. Слава богу, кръв нямаше. Огледа се набързо и като разбра, че не е ранен, съсредоточи вниманието си върху мъжа със синия блейзър.

Внимателно го обърна по гръб, като гледаше да не мести шията му. От една рана на главата му течеше кръв. Харват извади кърпичка от вътрешния джоб на сакото му и леко я притисна към раната. Знаеше, че трябва да внимава, защото човекът можеше да има нараняване на гръбнака.

— Не се движете — каза Харват на френски. — Не мърдайте. Ранен ли сте на друго място?

Човекът го гледаше безизразно.

Харват се канеше да повтори въпроса си, когато Трейси дотича до него.

— Добре ли си? — успя да попита тя, останала без дъх.

— Нищо ми няма — отвърна Харват. Посочи с ръка към човека с блейзъра и каза: — Трябва да обездвижим шията му.

Трейси знаеше, че е прав, но подготовката й като специалист по взривовете си каза думата.

— Възможно е да има второ взривно устройство. Трябва да се махнем оттук, преди да са дошли хората от спасителните служби.

Харват знаеше, че терористите понякога изчакват пристигането на спасителните екипи на мястото на експлозията и тогава задействат втора, дори още по-смъртоносна бомба.

— Трябва му линейка.

— Не — изрече човекът внезапно на английски. — Никаква линейка. Никаква болница. — Той се опита да стане.

— Не се движете — нареди му Харват.

— Скот, да се махаме оттук — настоя Трейси.

Харват погледна към човека със синия блейзър и взе решение. Подхвана го под мишниците и му помогна да се изправи.