Читать «Последният патриот» онлайн - страница 3

Халифа беше един от най-бележитите ислямски учени и познавачи на Корана. Голяма част от кариерата му беше посветена на изграждането на връзки с хората от йеменския Институт за опазване на паметниците на културата, които неведнъж бе молил любезно да му позволят да проучи находката. Накрая при поредната смяна на ръководството директор на института стана един по-млад и прогресивен човек, който покани Халифа да изследва всички документи, намерени от работниците в Сана. Много скоро професорът осъзна от какво огромното значение е находката.

Тъй като в Йемен нямаше подходящи условия за съхраняване и изследване на фрагментите, и тъй като йеменското правителство беше категорично против Халифа да ги отнесе в Съединените щати, споразумяха се цялото съдържание на „книжния гроб“ да бъде изпратено в ЦФПР в Рим, където пергаментите щяха да бъдат реставрирани, проучени и след това върнати обратно в Йемен.

С благословията на новия директор на Института за опазване на паметниците на културата Халифа проследи целия процес, включващ датирането, обособяването на отделните документи, възстановяването на цветовете и обработката на изображенията.

Вълнението му нарастваше с всеки изминал ден, и когато всяко късче беше проучено, вече можеше да се заеме с подреждането на пъзела. Голяма част от пергаментите датираха от седми и осми век — двете първи столетия на исляма. В ръцете си Халифа държеше части от най-старата версия на Корана, позната на човечеството.

Милиард и половина мюсюлмани по света вярваха, че Коранът, пред който благоговеят днес, е чистото и ненакърнено Божие слово — прецизен и буквален препис на оригиналната книга, която съществува в Рая, и която е била предадена дума по дума, без нито една грешка, от Аллах на пророка Мохамед чрез архангел Гавраил.

Халифа, специалист по исторически текстове, беше силно заинтригуван от несъответствията. Като умерен мюсюлманин, който обича религията си, но е дълбоко убеден, че тя се нуждае от реформа, той бе преизпълнен с радост. Фактът, че беше намерил и продължаваше да открива отклонения от ислямските догми означаваше, че най-после има основания за преразглеждане на Корана в исторически контекст.

Винаги беше вярвал, че Коранът е написан от човек, а не от Бог. Ако това можеше да се докаже, мюсюлманите по света щяха да бъдат в състояние да преосмислят вярата си в една съвременна, отговаряща на двадесет и първи век перспектива, вместо да продължават да се придържат към остарелите и безпросветни арабски догми от седми век. И сега, както изглежда, разполагаше с доказателството, което му беше необходимо.

Откритието беше от такова значение, че нощем Халифа почти не можеше да затвори очи. Всичко пасваше идеално с един друг проект, върху който колегата му Антъни Никълс работеше в Америка и той имаше чувството, че сам Аллах направлява изследванията му, че това е Неговата божествена воля.

Всеки ден, когато не беше на работа, единственото, за което мислеше Халифа, беше да се върне по-скоро в ЦФПР и да продължи с изследването на фрагментите. Макар че във вечери като тази присъствието и техническите умения на Ломбарди да му липсваха, истината беше, че той не си даваше сметка кога си е тръгнал младият италианец. Всъщност Халифа често беше погълнат до такава степен от работата си, че почти не забелязваше Ломбарди, дори когато стоеше пред него до бюрото му.