Читать «Последният патриот» онлайн - страница 2

— Dottore, mi scusi — каза Ломбарди.

Д-р Марван Халифа, прочут ислямски учен и специалист по Корана, едва прехвърлил шестдесетте, с хубаво лице и спретнато подрязана брада, вдигна поглед от бюрото, на което работеше.

— Да, Алесандро?

Италианецът пусна най-чаровната си усмивка и попита:

— Рано ли ще свършим тази вечер?

Д-р Халифа се засмя и остави писалката си.

— С друга ли имаш среща?

Ломбарди се приближи и показа на гостуващия учен една снимка на мобилния си телефон.

— А какво стана с блондинката?

Ломбарди сви рамене.

— Това беше миналата седмица.

Халифа отново взе писалката си.

— Предполагам, че ще свърша до един час.

— Един час! — възкликна Ломбарди и събра умолително ръце. — Dottore, ако не тръгна сега, всички добри маси навън ще са заети. Моля ви. Когато времето е толкова хубаво, на италианците не им е позволено да работят до късно. Това е държавна политика.

Халифа знаеше, че не е така. Независимо какво е времето, в сградата на ЦФПР непрекъснато имаше хора, които работеха до късно — може би не в Отдела за изследвания и съхраняване, но почти винаги в някое помещение светеше.

— Ако ми оставиш ключовете си, ще заключа, като си тръгна.

— Ами хронокартата ми? — попита Ломбарди, насилвайки късмета си.

— Плащат ти за времето, което си отработил, приятелю.

— Va bene — отвърна младият човек, извади ключовете от джоба си и ги остави на бюрото. — До утре сутринта.

— Приятна вечер.

Ломбарди му се усмихна още веднъж и се отправи към изхода, като гасеше ненужните лампи по пътя си.

Бюрото на д-р Халифа беше всъщност голяма чертожна маса, осветена от две работни лампи. За работата му, както и за сътрудничеството на Ломбарди, плащаше Институтът за опазване на паметниците на културата на Йемен.

През 1972 г. група работници в Йемен бяха направили изумително откритие. При възстановяването на Голямата джамия в Сана, която се смята за една от първите архитектурни обекти на исляма, изградена по заръка на самия пророк Мохамед, те попаднали на един тайник между тавана и покрива на джамията. Вътре имало купчина пергаментови свитъци и листове с текст на арабски, скрити там неизвестно кога. Изложени на дъжд и влага векове наред, те се бяха слепили. В археологическите кръгове такава находка се нарича „книжен гроб“. Според първоначалното проучване гробът съдържал десетки хиляди фрагменти от поне хиляда ранни пергаментови ръкописи на Корана.

Достъпът до пълното съдържание на откритието така и не бе позволен. Отделни части бяха предоставени на неколцина учени, но поради светостта на документите, на никого не беше разрешено да изследва подробно находката като цяло. На никого, с изключение на д-р Марван Халифа.