Читать «Последният патриот» онлайн - страница 29

Въпреки това потресаващо признание за преднамерено насилие срещу немюсюлманските народи, и въпреки възраженията на редица бележити американци, включително Джордж Вашингтон, който предупредил, че всяко отстъпление ще бъде грешка, която още повече ще одързости врага, конгресът на САЩ продължил да плаща откупи на берберите. През следващите петнадесет години плащали ежегодно на Триполи, Тунис, Мароко и Алжир по един милион долара и през 1800 г. общата сума вече представлявала двадесет процента от годишните приходи на правителството на Съединените щати.

Джеферсън бил възмутен. Към понесените щети била прибавена и обида. Когато положил клетва като трети президент на Съединените щати през 1801 г., пашата на Триполи му изпратил известие, с което искал незабавно да му бъдат платени 225000 долара плюс по 25000 всяка следваща година. Това променило нещата.

Джеферсън казал на пашата пределно ясно какво може да направи със своето искане. В отговор пашата наредил да отсекат пилона с американския флаг пред консулството в Триполи и обявил война на САЩ. Тунис, Мароко и Алжир го последвали.

Джеферсън смятал, че Америка не трябва да поддържа военноморски сили, освен необходимите за отбрана на бреговете й, но нацията твърде дълго била обект на ислямска агресия и затова решил, че е крайно време на силата да се отвърне със сила.

Изпратил в Средиземно море една ескадра от фрегати, която да даде на мюсюлманските народи, обитаващи Берберския бряг, урок, който никога да не забравят. Конгресът разрешил на Джеферсън да упълномощи американските екипажи да превземат всички кораби и стоки на пашата на Триполи и „да предприемат всякакви отбранителни или бойни действия, които се налагат при воденето на война“.

Когато Алжир и Тунис, които дотогава били свикнали американците да се държат малодушно и покорно, видели, че сдобилите се наскоро с независимост Съединени щати имат волята и мощта да отвърнат на удара, те бързо се отказали от съюза си с Триполи. Въпреки това войната с Триполи продължила още четири години и се разгоряла с особена сила през 1815 г. Именно заради храбростта на американския военноморски корпус по време на тази война в химна на флота е включен стихът „към бреговете на Триполи“, а морските пехотинци все още се наричат „кожените вратове“, защото униформите им били снабдени с кожени яки, за да не могат мюсюлманите да отсичат главите им с ятаганите си, ако вземат кораба им на абордаж.

Джеферсън бил силно обезпокоен от исляма и онова, което неговите последователи берберите вършели в името на своя бог и неговия пророк. Америка имала традиция на религиозна толерантност и дори самият Джеферсън бил съавтор на закона за религиозната свобода, който бил приет първо в щата Вирджиния, но ислямският фундаментализъм не приличал на никоя друга религия по света. Тази религия, основана на идеята за нейното превъзходство, чиито свещени писания не само оправдават, но и повеляват насилие срещу онези, които не я изповядват, била неприемлива за него.

Както вече споменах, един от най-големите страхове на Джеферсън бил, че някой ден същият този ислям ще се върне и ще изложи Съединените щати на още по-голяма опасност.