Читать «Последният патриот» онлайн - страница 161

ГЛАВА 89

СЕН МАРТЕН

Харват плава по-малко от ден от Битър Енд до Сен Мартен — най-близкото островно владение на Франция. По пътя той се свърза с президента и му докладва за всичко, което се беше случило. Двамата обсъдиха какъв да бъде курсът им на действие оттук нататък. Устройството на Ал Джазари и обещанието, което то носеше, бяха завинаги загубени, но въпреки това те трябваше да продължат напред.

Макар Рътлидж да не каза открито, че иска тялото на Рамадан да изчезне, Харват можеше да се досети. Президентът не искаше малкото време, което оставаше до края на мандата му да мине под знака на един грандиозен скандал. Служителят на Пентагона бе предател и сега беше мъртъв. От гледна точна на президента и Харват, справедливостта беше възтържествувала.

Скот си помисли, че Имад Рамадан съвсем заслужено беше последвал устройството на Ал Джазари във вълните на Атлантика, макар да се съмняваше, че механизмът е бил разкъсан от карибските акули.

* * *

Когато Харват пристигна в Сен Мартен, френският представител на Дирекцията за териториално наблюдение, позната като ДТН, (отделът за контратероризъм на Френската национална полиция), с голямо разочарование посрещна новината, че Харват им носи единствено мъртвото тяло на Дод.

След бомбения атентат в Париж и убийството на трима полицаи французите съвсем основателно бяха в свирепо настроение. Агентът на ДТН, доста напрегнат мъж горе-долу на възрастта на Харват, попита язвително как според него биха могли да изправят на съд един труп. Харват прояви разбиране към гнева му и сдържа своя, за да не обтегне отношенията им.

Той знаеше, че нещата не изглеждат добре. Мъртвите не говорят и от гледна точна на французите американците просто бяха ликвидирали бившия си оперативен агент, преди да им го предадат. Агентът на ДТН имаше основание да бъде подозрителен.

Гневът на французина продължи да расте. Той заяви, че според него този развой обезсилва споразумението им и намекна, че се колебае дали да не задържи самия Харват. Не се посвени дори да му каже, че е въоръжен. Харват също беше въоръжен, но запази това за себе си.

Вместо това му предложи единственото друго нещо, което имаха. Благодарение на източници на ЦРУ, които той не можеш да разкрие, бяха успели да се сдобият със списък на мюсюлманските екстремисти, с които Дод беше организирал бомбения атентат в Париж. Харват подозираше, че тази информация бе дошла в резултат от неофициалната операция на Айдън Озбек.

Агентът на ДТН попита дали неговата агенция ще може да ползва ексклузивно този списък или с други думи дали ще могат да си припишат заслугата за залавянето на хората в него, разчитайки на пълна дискретност от страна на ЦРУ. Харват го увери, че приема това условие. Но оставаше още един проблем.

Французинът, който беше на яхтата на Харват, имаше задачата лично да телефонира на президента на Франция, веднага щом Дод е в ръцете му. Обстоятелството, че Дод беше мъртъв, и на всичко отгоре беше ликвидиран от американците, нямаше да се приеме добре. Най-голямото му притеснение беше, че френският президент не обичаше лошите си вестоносци.