Читать «Последният патриот» онлайн - страница 162
Брад Тор
Харват бръкна под леглото, на което лежеше трупа на Дод, и извади оттам пистолета на Имад Рамадан. Подаде го на агента на ДТН и каза:
— Ако не бях действал бързо, щях и аз да бъда мъртъв.
След това замълча.
Агентът на френското разузнаване сложи нещата на везните.
— Ще трябва да направя няколко телефонни обаждания — каза накрая той, — но мисля, че може би ще се споразумеем.
Харват виждаше как французинът трескаво обмисля нещата, прехвърляйки на ум списъка с хората, които щеше да покани на церемонията по връчването му на ордена на Почетния легион.
Срещнаха се четирийсет и пет минути по-късно на брега, където Харват помогна на френския агент да натовари трупа в багажника на колата си. Мъжът се канеше да потегли, когато Харват задържа вратата на автомобила е ръка и каза:
— Има още едно нещо, което трябва да уредим.
— Тя е — каза Харват по телефона, когато Трейси Хейстингс слезе от колата на френския агент и тръгна по кея. Това беше втората доставка, която агентът на ДТН направи през този ден.
След като благодари на президента, Харват прекъсна връзката и прибра кодирания си сателитен телефон.
Сетне скочи на кея и закрачи бързо към нея. Въпреки всичко, което се беше случило, на лицето й имаше усмивка, която накара сърцето му да се разтупти. Тя все още беше най-красивата жена, която беше виждал.
Загърбвайки благоприличието, Харват се затича. Когато се срещнаха по средата на кея, те се прегърнаха толкова силно, че той се уплаши да не я остави без въздух.
— Никога повече не ме оставяй така — каза Харват.
Трейси протегна ръце и обгърна лицето му с длани.
— Обичам те — прошепна тя.
— Аз също те обичам — отвърна той. — Но никога повече…
Трейси го целуна преди да успее да завърши изречението си.
Най-накрая Харват я освободи от префъдките си и попита:
— Как си? Добре ли си? Как мина полетът?
— Полетът мина добре — отвърна Трейси. — Аз съм добре. Проблемът с мозъчния оток отмина. Трябва само да отшумят последствията от стреса.
Харват се усмихна и отново я прегърна.
— Как би ти се отразило едно плаване по море?
— Как можеш да задаваш такъв въпрос на един офицер от американския военноморски флот?
— Аз съм особено взискателен към екипажа си — отбеляза Харват. — Плавам само с най-добрите.
Трейси се усмихна заговорнически и погледна първо през едното си рамо, после през другото.
— Май не виждам отзад опашка от желаещи?
— Всъщност — каза Харват, — останалата част от екипажа е вече на борда.
—
Харват се извърна към яхтата, пъхна два пръста в устата си и изсвири. В следващия миг Булит излетя като светкавица на палубата и започна да лае.
— Имаме две седмици до деня, в който трябва да се явя пред президента във Вашингтон — каза той. — Къде искаш да отидем?
— Не ме е грижа — отвърна Трейси и хвана брадичката му, за да подчертае думите си. —
ЕПИЛОГ
ВАШИНГТОН
Андрю Салям и кучето му влязоха вкъщи и той потърси в килера стария парцал, с който бършеше лапите на домашния си любимец, защото навън валеше. След като калта беше почистена, той събу маратонките си и последва кучето в кухнята, където му напълни една купа с храна и друга с прясна вода.
