Читать «Последният патриот» онлайн - страница 159
Брад Тор
Харват се спря пред стълбите и се ослуша отново. Чу се звън на стъкло, докато Дод си сипваше поредната напитка и след това нищо. Скрил пистолета си под плажната кърпа, Скот се заизкачва безшумно по избелелите от слънцето стъпала.
Когато стъпи на верандата, се притисна към стената и продължи да се придвижва напред в това положение. Стигна до първия прозорец, където прозрачното перде се полюшваше от вятъра. Надникна вътре и през отворената врата отсреща видя силуета на Дод, който се очертаваше на фона на бледото сияние от пристанището. Беше с гръб към него. Сега беше моментът да действа.
Харват се мушна под прозореца и мина от другата му страна. На ъгъла на вилата се ослуша и тъй като не чу никакъв подозрителен звук, вдигна пистолета си и пристъпи напред, озовавайки се точно зад Дод.
В същия момент убиецът скочи от стола си, но реакцията му нямаше нищо общо с Харват.
ГЛАВА 88
За огромна изненада на Харват в другия край на верандата стоеше един от най-високопоставените служители на Министерството на отбраната, Имад Рамадан, който държеше в ръката си пистолет ЗИГ Зауер със заглушител.
Той беше средно висок, оплешивял мъж на около петдесетина години, с подобно на каца туловище, гъста побеляла козя брадичка и тъмни очи.
— Доста си се отдалечил от Вашингтон, Имад — каза Харват, насочил своя Глок, готов за стрелба.
Чувайки глас отзад, Дод се завъртя рязко и едва не се строполи на земята. Успя да се подпре на масата пред себе си, но беше толкова пиян, че продължи да се олюлява.
— Който и да си ти — каза Рамадан, — това не е твоя работа.
— Защо? Да не би да е работа на Министерството на отбраната? — попита Харват и се прицели в главата му. Поразително беше до какви високи правителствени нива бяха достигнали ислямистите и колко голямо влияние имаха. Но въпреки това Харват нямаше да се поколебае да го убие, ако се наложи. Възможно беше даже Военноморският флот да му даде медал за това. — Нека да отгатна — продължи Харват, когато Рамадан не отговори. — От Министерството на отбраната нямат никаква представа, че си тук. По някакъв начин ти си се добрал до класифицираната информация за местонахождението на господин Дод. И какво обясни на министъра на отбраната? Че си в отпуск по болест?
— Млъквай — каза Рамадан.
След съмнителните му постижения като ислямски апологет и активист, чиято вярност към исляма беше над всичко, сега Рамадан можеше да бъде наречен и
Погледна към Дод. Той продължаваше да се олюлява леко.
— Какво стана с устройството, което ни отне в Поплар Форест?
Дод мълча известно време и накрая изфъфли:
— Погрижил съм се за него.
— Какво означава това? — попита Рамадан заповеднически.
— Направих каквото беше правилно.
— Правилно за кого?
— За моята религия.
—
