Читать «Последният патриот» онлайн - страница 160

Брад Тор

— Какво направи с устройството? — намеси се Харват, макар да знаеше, че това не е най-добрият начин за водене на разпит. — Къде е то?

— Кой го е грижа? — промърмори Дод.

Повече хора, отколкото можеш си представиш, помисли си Харват, но моментът не беше подходящ за спорове. Онова, което му трябваше сега, бяха отговори и затова смени посоката на разговора:

— А томът на „Дон Кихот“ и останали неща, които взе от дома ми?

— Всички тези неща вече ги няма.

Точно от това се страхуваше президентът, а в интерес на истината и Харват. Дод и неговите екстремистки съучастници нямаха никаква причина да задържат материалите, които бяха толкова опасни за тях. Въпреки това Харват трябваше да е абсолютно сигурен, че убиецът казва истината, и за тази цел той трябваше да е изцяло в ръцете му, на някое тихо място, за предпочитане в открито море на борда яхтата му. Но преди това трябваше да си разчисти сметките с Рамадан.

— Сложи оръжието на земята, Имад — заповяда той. — Веднага!

Служителят на Пентагона не му обърна внимание и се обърна към Дод:

— Знаеш ли, че шейх Омар и Абдул Уалид бяха убити вчера при експлозия?

— Да — смотолеви Дод с изцъклен поглед.

— Така си и мислех — отвърна Рамадан и стисна по-здраво дръжката на пистолета си.

— Имад, няма да повтарям повече — каза Харват. — Свали оръжието си или аз ще сваля теб.

Рамадан отново не му обърна внимание и продължи да разпитва Дод, като този път използва мюсюлманското му име:

— Мажд — каза той по-меко, сякаш говореше на дете, — унищожено ли е наистина устройството на Ал Джазари?

Харват забеляза, че Дод започна да се олюлява още по-силно. Устните му се мърдаха, но не се чуваше никакъв звук. Въпреки че олюляването му до голяма степен се дължеше на изпития алкохол, в този случай имаше и друга причина.

Много мюсюлмани се поклащат напред-назад по време на молитва. Скот многократно беше виждал това в джамии, а същото движение правеха и атентаторите-самоубийци малко преди да се взривят.

Харват погледна към Рамадан:

— Откъде знаеш за устройството на Ал Джазари? Каква общо имаш с това?

— Нима си мислиш, че шейх Омар и Абдул Уалид са били сами. Тук става дума за нещо много по-голямо, отколкото можеш да си представиш.

Харват не се и съмняваше в това, но вниманието му беше привлечено от очите на Рамадан. Изразът им беше станал по-решителен. Той щеше да убие Дод, дори ако това означаваше сам да бъде убит. Харват долови промяната и разбра, че трябва да действа.

И тъкмо когато пръстът му засили натиска върху спусъка, Дод залитна още веднъж назад и след това експлодира в серия от светкавични движения. Той преобърна дървената маса пред себе си и се хвърли към Рамадан, който едва успя да отправи изстрел преди Дод и масата да се стоварят върху него.

Харват също стреля, но беше твърде късно. Дод беше мъртъв. Куршумът на Рамадан бе минал през носа му, излизайки през тила. Изстрелът на Харват беше също толкова точен. Безжизненото тяло на Имад Рамадан лежеше на верандата, докато потъмнелите дъски на пода ставаха ярко червени от кръвта му.