Читать «Последният патриот» онлайн - страница 157

Дод вървеше по мокрия пясък, оставяйки вълните да се плискат в краката му. Сетне бавно навлезе в топлата морска вода, докато тя стигна до кръста му. След като погледна часовника си, той се гмурна под повърхността и започна да плува. Носеше се напред е дълги силни движения в продължение на половин час. Когато стъпи отново на брега, беше леко задъхан, а пулсът му учестен. Умът му обаче бе ясен и чист.

Изчисти краката си пред вилата, отвори вратата с мрежа против комари и влезе. Събу банските си и си взе горещ душ. Сетне вчеса косата си назад, уви хавлиена кърпа около кръста си, взе раницата си и една чаша и излезе на верандата, която опасваше къщата. Сложи всичко на масата, седна и включи сателитния си телефон. Докато чакаше сигнал, отвори една от бутилките ром „Арундел“, които бе купил на летището в Тортола и си сипа три пръста в чашата. Той и Лиза бяха изпили най-малко две такива бутилки по време на медения си месец.

Кафявата течност пареше, докато се стичаше надолу, и макар да не беше пил от години, вкусът и усещането бяха приятни и познати като завръщане у дома.

Неговият Коран не трябваше да стои точно до бутилка с алкохол. Знаеше това, точно както знаеше, че не трябва да започва да пие отново. Алкохолът само беше задълбочил тъмнината и отчаянието от загубата на съпругата и сина му, но тъй или иначе бутилката вече беше отворена.

Беше се молил е цялото си сърце за напътствие, но такова никога не дойде. След като се сдоби с устройството на Ал Джазари, той надникна дълбоко в сърцето си и си състави план за действие.

Погледна чашата в ръката си и се засмя. Макар далеч да не беше мекушав, в този момент определено не беше и образец за самодисциплина.

Ислямът действително беше отговорът за Америка. Вярваше в това повече от всичко друго. Само нямаше представа как трябва да стане промяната. Въпреки това знаеше, че Омар с неговите човеконенавистни джамии и Уалид със смехотворната му и корумпирана Фондация за американско-ислямски връзки стояха на пътя й и компрометираха истинския ислям в Америка. Тези двама мъже не бяха част от решението. Те будеха отвращение и несъмнено бяха част от проблема.

Дод си сипа още една напитка. Отпиваше бавно от нея, докато гледаше как часовникът му отброява минутите.

В определеното време, вдигна сателитния телефон и набра личния номер на шейх Омар. Шейхът отговори след първото позвъняване.

— Ти ли си Мажд? — попита той.

— Аз съм — каза убиецът.

— Слава на Аллаха. Много се тревожехме за теб след последното ти обаждане. Тогава почти нямахме време да говорим. Намерили го? Изобретението на Ал Джазари?

— Да.

— Аллах Акбар, братко, Аллах Акбар! — Шейхът беше вън от себе си от радост. — Делото на Аллах и нашето дело са спасени. Аллах Акбар!

— На бюрото си ли си? — попита Дод.

— Разбира се, че съм на бюрото си. Нали се обади по личната ми линия.

— А Абдул с теб ли е?

— Седи точно до мен — отговори Омар. — Точно както беше поискал. Кога ще донесеш устройството?

Дод нямаше намерение да стои на телефона по-дълго, отколкото беше нужно.