Читать «Последният патриот» онлайн - страница 138

— Е, ти каза, че е спешно. — Гласът на Фъргюсън постепенно заглъхна, когато забеляза иззад Никълс да слизат двама добре сложени мъже. Те имаха излъчването на ченгета, войници или нещо подобно, което не можеше да определи. Въпреки че не видя никакви оръжия, имаше чувството, че са въоръжени. — Какво става тук? — попита Фъргюсън.

Никълс посочи придружителите си и каза:

— Сюзън, бих искал да ти представя Скот Харват и Айдън Озбек.

— Приятно ми е да се запознаем — каза Харват.

Озбек остана встрани и само кимна леко.

Фъргюсън погледна Никълс, сякаш очакваше допълнително обяснение.

— Дълга история — каза той. — Може би да поговорим, докато вървим.

Жената се поколеба за момент, но после отстъпи. Докато вървяха по алеята, Никълс й разказа кратката история, която беше репетирал с Харват в колата, за това как работел с много богат бизнесмен, който бил обсебен от идеята за сигурност. Когато наближиха сградата на библиотеката, жената вече не беше толкова напрегната заради мъжете, които придружаваха нейния приятел и колега.

Харват задържа вратата, докато всички влязоха вътре.

Главната сграда на библиотеката на Джеферсън представляваше внушителна двуетажна аркада с лъскави лавици от книги, извити греди с меки цветове на тавана, а в дъното имаше впечатляващ стъклен параван.

Фъргюсън посочи към една от масите в библиотеката и каза:

— Добре, да видим какво имате.

Никълс отвори папката, която носеше под мишница и извади двата пожълтели документа. Музейната уредничка дръпна един стол и посегна към очилата, които носеше в кутия в джоба си.

— Сигурни ли сте, че това са автентични документи на Джеферсън? — попита тя.

— Абсолютно — отвърна Никълс.

Фъргюсън продължи да ги разглежда.

— В това, което пише тук, няма никакъв смисъл.

— Текстът е кодиран.

— Успяхте ли да го разшифровате? — попита тя.

Професорът поклати глава.

— Само отчасти.

— Интересно. Много интересно. Откъде клиентът ти се е сдобил с тези неща?

— Той колекционира документи на Джеферсън от години — отвърна Никълс. — Притежава невероятни неща.

— Това е много хубаво — каза Фъргюсън, ставайки от стола. — Веднага се връщам.

— Къде отиваш?

— Ще донеса няколко справочника. Забелязах нещо познато в тези рисунки.

Уредничката се върна няколко минути по-късно с голяма купчина книги и още няколко неща, в това число и голяма лупа. Остави всичко на масата, взе лупата и продължи проучването си. Харват я наблюдаваше внимателно какво прави, а Озбек държеше под око вратата.

Фъргюсън си записа някакви неща в малко тефтерче, докато прелистваше справочниците. От време на време прекъсваше работата си, за да попита нещо Никълс и отново се връщаше към документите.

Така продължи около половин час, докато накрая свали очилата си и ги сложи на масата. Никълс спря да крачи напред-назад и се приближи към нея.

— Е? Какво мислиш?

Прибирайки един кичур коса зад ухото си, Фъргюсън вдигна глава и го погледна.

— Тази първа група рисунки тук — тя посочи единия лист — прилича на схема на някакво механично устройство.

— И аз така си мислех. Имаш ли някаква идея какво е то?