Читать «Последният патриот» онлайн - страница 137

Но Харват вече не го слушаше. Мислеше си за Гари. Двамата с Озбек му бяха оказали първа помощ. Раните по главата бяха известни с това, че причиняваха голяма загуба на кръв, но въпреки това, Харват беше шокиран, когато видя, че приятелят му не е застрелян, а просто ударен. Не можеше да разбере защо Дод се беше смилил над Гари, при положение че беше убил толкова много хора досега.

Малко преди линейката да пристигне в „Бишъпс Гейт“, Гари дойде в съзнание. Така и не му мина през ум да благодари на късмета си, че е още жив. Беше прекалено бесен на себе си за това, че допуснал Дод да го издебне. Може и да не беше в първа младост, но беше много добър в професията си и Харват видя, че е смутен. Последното нещо, което Гари би искал, е да изглежда стар. В света на контратероризма агентите трябваше да притежават едновременно и ум, и физически способности. Всеки намек, че не си в добра форма, беше обезпокоителен и Гари го знаеше.

Минути след като дойде в съзнание, се опита да сложи нещата под контрол. Макар Озбек и Харват да предполагаха, че има фрактура на черепа, той ги отблъсна и се опита да се надигне. Гари нямаше равен на себе си при вземането на решения в трудни ситуации.

Той поиска пълен рапорт за случилото се. Харват знаеше, че е безсмислено да му се противопоставя. След като доби представа за картината и разбра пред какъв провал е изправена операцията им, Гари започна да дава заповеди. Първата от тях беше Харват да не го придружава до болницата. Времето сега беше най-важно. Харват знаеше, че приятелят му е прав. Единственият въпрос беше каква да бъде следващата им стъпка.

След като най-накрая откриха проследяващото устройство в черното денали, Озбек предложи да нахлузят качулки на главите на шейх Омар и Абдул Уалид, да ги довлекат в къщата на Харват и да окажат натиск върху тях, докато кажат всичко, каквото знаят.

Харват трябваше да признае, че идеята му допадна, но те щяха да имат един-единствен шанс да се изправят срещу тези двама души. Затова остави отвличането като План Б. Точно сега най-добрият възможен ход беше да изпреварят противниците си в търсенето на последното откровение на Мохамед. Ако насочеха вниманието си към Омар и Уалид, това несъмнено щеше да даде на Дод предимство във времето. И ако това се случеше и той стигнеше преди тях до целта, каквото и да им кажеха Омар и Уалид, то нямаше да има особено значение, ако Дод изчезнеше с откровението.

Харват задмина една бавно движеща се кола и настъпи здраво педала на газта.

ГЛАВА 76

Сюзън Фъргюсън, уредничката на музея на Томас Джеферсън в Монтичело, ги посрещна на около четвърт миля от имението на кръговата алея на Международния център за проучване на наследството на Джеферсън. Тя беше висока привлекателна брюнетка в началото на четирийсетте, облечена с вълнено сако, сини джинси и уоки-токи, закачено на кръста й.

Когато професорът слезе от колата, двамата се прегърнаха като близки приятели.

— Радвам се да те видя, Антъни — каза Фъргюсън.

— Аз също, Сюзън — отвърна той. — Благодаря ти, че дойде в почивния си ден.