Читать «Последният патриот» онлайн - страница 136

Убиецът посрещна погледа му:

— Тоест?

— Тоест, ти не можеш да махнеш от главите им онова, което вече са научили. Не си въобразявай, че като си отнел материалите им, си отнел и волята им. Те ще продължат да се опитват.

Дод понечи да каже нещо, но Омар го спря.

— Откъде знаеш, че те изобщо се нуждаят от тези материали? Може би вече имат всичко необходимо, за да стигнат до последното откровение.

Не беше необходимо убиецът да поглежда към Уалид, за да разбере, че арабинът злорадства.

— Трябва да знаем — каза Омар, — при това без най-малка сянка на съмнение, че опасността е напълно неутрализирана.

— Какво искаш да бъде направено?

Подавайки му всичко, което беше взето от „Бишъпс Гейт“, шейхът каза:

— Трябва да разплетеш тази загадка и да направиш така, че последното откровение никога да не бъде открито.

Дод посегна към материалите, но миг преди да ги вземе, Омар дръпна леко ръката си и ги задържа.

— Погрижи се да няма повече грешки — добави той и му ги подаде.

ГЛАВА 75

— Обясни ми, защо Джеферсън просто не е казал какво е това нещо и къде е било скрито? — попита Озбек, докато пътуваха на юг към последния човек, който може би можеше да им помогне.

Никълс не отговори. Той беше в състояние на шок. В скута му беше папката, която беше взел в леглото си миналата нощ. В нея имаше два документа отпреди няколко века — всичко, което беше останало от проучването му. Единият приличаше на архитектурен план, а другият на схема на механично устройство. Написаното върху тях беше само отчасти декодирано. Ако професорът ги беше оставил в кабинета, те също щяха да изчезнат заедно с шифриращия механизъм и тома на „Дон Кихот“, което щеше да блокира работата им напълно.

— Моля? — отвърна Никълс.

— Защо Джеферсън просто не е казал всичко открито? Защо си е причинил всички тези главоболия?

— Имал е много врагове.

— Включително в Конгреса — добави Харват. — След края на мандата му тези хора отново са се опитали да се помирят с мюсюлманите, връщайки се към предишната политика с откупите.

— Каква беше последната фраза, която разшифрова? — попита Озбек.

Никълс отвори папката и се помъчи да се пребори с пристъпа на гадене, който се появяваше всеки път, когато се опитваше да чете в движение.

— Тя гласи, че последното откровение на пророка е скрито в писаря.

— В писаря — повтори Харват хладно от предната седалка. — Не от писаря?

Никълс сви рамене.

— Така излиза.

— И какво означава това? — попита Озбек. — Дали Джеферсън е искал да каже, че тайната е умряла с писаря на Мохамед?

— Без механизма и останалите ми бележки — отвърна професорът, — това може да означава всичко.

— А ти как го тълкуваш?

— С малкото информация, с която разполагаме, не мога да бъда сигурен в нищо.

— Но можем да бъдем сигурни — заяви Харват, — че на Дод няма да му е нужно много време, за да се досети къде отиваме. Сега те разполагат с всичко — с твоя компютър, бележките ти, шифриращото колело, всичко.

— С изключение на това, ако то въобще има някаква стойност — отвърна Никълс, повдигайки папката.