Читать «Последният патриот» онлайн - страница 135

След като обходи района, намери едно място, където тревата и храстите бяха смачкани. Очевидно убиецът се беше крил тук, но не беше оставил нищо след себе си.

Проследи с поглед пътеката, по която вероятно беше дошъл, стигайки до мястото при главния път, откъдето беше блокирал алармената система на „Бишъпс Гейт“. Харват можеше да осигури специалист, който да снеме отпечатъци, но се съмняваше, че Дод е бил толкова невнимателен, че да намерят нещо. Освен това не беше нужно някой да му казва нещо, което вече знаеше. Матю Дод бе проникнал в дома му, това беше извън съмнение. По-скоро искаше да узнае къде е отишъл.

Харват продължи да оглежда района до пристигането на линейката за Гари, но не откри нищо. Дод сякаш се беше изпарил.

Глава 74

ДЖАМИЯТА УМ АЛ КУРА

ФОЛС ЧЪРЧ, ЩАТА ВИРДЖИНИЯ

Дод се помъчи да обясни на шейх Омар, че професионалистите не убиват безразборно, а само когато е необходимо. Но усилията му отидоха напразно. Макар Омар да беше набожен и изключително интелигентен човек, на него му липсваше всякаква изтънченост.

Той и Уалид мразеха неверниците повече от всичко друго. Не по-малко мразеха и мюсюлманите, които не следваха Корана в неговата чиста форма. Неверниците бяха смятани за куффар и заслужаваха да умрат.

Уалид беше по-прагматичен и разбираше опасностите, свързани с това да обикаляш из непозната тъмна къща и да се опитваш да убиеш всеки, който се намира там. Но нито един от двамата араби не би могъл да проумее защо Дод бе предпочел да удари своя противник по тила с дръжката на пистолета си, вместо да го застреля. Затова той излъга.

Шейх Омар седеше на бюрото си и въртеше дисковете на шифриращия механизъм на Томас Джеферсън, оставен върху тома на „Дон Кихот“.

— А другите в къщата? Те мъртви ли са?

— Времето, с което разполагах, не беше достатъчно, за да ги ликвидирам — отвърна убиецът.

Уалид спря да прелиства страниците на документите.

— Имал си цяла нощ.

— Дори да имах две нощи, пак щеше да бъде много проблематично.

Омар повдигна вежди.

— Защо?

— Които и да бяха тези мъже, няма съмнение, че са добре подготвени оперативни агенти.

— И какво от това? — прекъсна го Уалид.

— Едва ли бих могъл да ти обясня какво означава „ситуационен усет“ — повиши глас Дод.

— Те изобщо не са те очаквали. Ти сам каза това.

Убиецът никога не беше харесвал Абдул Уалид. Нищо не би го направило по-щастлив от възможността да смаже трахеята му.

— Да убиеш професионалист изисква голяма подготовка и много внимание, особено когато смяташ да го направиш на негова територия. Твърде много неща могат да се объркат, ако не си взел необходимите мерки.

— Значи сам признаваш, че това не е невъзможно — заяви Уалид въодушевено, сякаш беше взел някакво решително предимство в този спор.

Дод погледна към Омар.

— Сега ние имаме всичко. Те нямат нищо. Това беше моята задача и аз я изпълних.

— Не — възрази Уалид от дивана. — Твоята задача беше…

— Мълчи — заповяда Омар, вдигайки ръка. Сетне отмести поглед от колелото на Джеферсън към Дод. — Уповавай се на Бог, но си връзвай камилите.