Читать «Последният патриот» онлайн - страница 133

Убиецът беше проучил къщата достатъчно добре, за да знае, че периметърът беше подсигурен със сензори за движение, които работеха отделно от главната аларма. Ако бъдеха задействани, те вероятно щяха да активират някакво външно осветление и предупредителен звуков сигнал.

След като се върна в укритието си, Дод продължи да наблюдава къщата още няколко минути, за да се увери, че нищо не се е променило. След като се убеди, че няма никаква промяна, той извади две метални кутии от джобовете си и запристъпва, ниско наведен напред.

Приближи се на известно разстояние от къщата, сетне се спря и завъртя бавно глава, опитвайки се да долови някаква следа от вятър.

Беше абсолютно тихо.

Погледна часовника си. Време беше. Отвори капачката на едната метална кутия и я обърна надолу, задържайки я така достатъчно дълго. След това направи същото и с другата.

Гъста мъгла, блокираща сензорите за движение и термалните датчици, започна да обгръща старата каменна сграда и площадката пред нея. Мъглите не бяха нещо необичайно в залива Чесапийк. Възползвайки се от това съвършено прикритие, убиецът се приближи безпрепятствено до входната врата. Извади комплект с шперцове и се зае с ключалките. Когато и последната беше отворена, той посегна към своя Валтер Р99, снабден със заглушител, и се вмъкна в къщата.

Вътре миришеше на кафе и дървесен дим. Хвърли поглед на алармения панел и се усмихна. Всичко беше наред.

Погледна отново часовника си и застана неподвижно, опитвайки се да долови някакъв звук от човека, който беше на пост. Нищо. В този момент той вероятно беше в църквата или се връщаше обратно. След като се увери, че от горния етаж не идват никакви признаци на живот, Дод влезе в кухнята, за да изчака появата на възрастния мъж.

Не се наложи да чака дълго. Когато той влезе, убиецът пристъпи към действие без никакви колебания.

Глава 73

Харват се събуди от звука на дръжката на вратата, която нечия ръка завъртя бавно. Грабна пистолета си, скочи от леглото и се стрелна към стената до вратата. Притиснат до нея, Харват наблюдаваше как дръжката спря да се върти и вратата започна тихо да се отваря. Завъртайки се леко, той вдигна пистолета пред гърдите си, а лявата му ръка увисна във въздуха пред тялото му.

Когато мъжът се появи, Харват го сграбчи за ризата, притисна пистолета си до главата му и го завъртя на сто и осемдесет градуса. Той се блъсна в стената и главата му изкънтя от удара. В следващия момент изведнъж осъзна кой е този човек.

— Луд ли си? — каза Харват, пускайки Никълс. — Изрично те предупредих да не правиш такива неща. Можех да те убия.

Професорът беше замаян от удара, но преодоля усещането.

— Гари е повален — прошепна той уплашено.

Умът на Харват моментално превключи на режим опасност.

— Къде е той?

— В кухнята. По пода има кръв.

Харват тъкмо щеше да отговори, когато подът пред стаята изскърца. Вдигна пръст пред устните си и даде знак на Никълс да не мърда. Професорът кимна и се притисна до стената.