Читать «Последният патриот» онлайн - страница 131

То беше заразено с усъвършенстван Троянски кон, който не можеше да бъде засечен по никакъв начин. Щом флашката се включеше в компютъра на професора, така наречената „ехо програма“ щеше веднага да се инсталира в него. И следващият път, когато Никълс влезеше в интернет, независимо от това дали флаш-устройството е свързано или не, съдържанието на компютъра му щеше да бъде компресирано и изпратено на Дод.

След това при всяко влизане на Никълс в интернет ехо програмата щеше да продължи да предава всякаква ценна информация като комбинации от клавиши, уеб-търсения, имейли и нови файлове. Освен това програмата щеше да осигури дистанционен достъп на наемния убиец до компютъра на професора и всякакви свързани към него периферии като уебкамери и микрофони.

За съжаление флаш-устройството беше активирано само веднъж в едно интернет кафене извън Анаполис. Той си обясни това с намесата на агента на ЦРУ, който преди два дни беше проникнал в жилището му.

Дод не се беше ограничил с това да изпрати куриер във Военноморската академия. Той също беше там, следейки какво се случва. Професорът работеше с двама души — човекът от Гранд Пале, когото Дод беше видял още веднъж в джамията „Билал“, и още един, по-възрастен мъж. Последният се беше опитал да наблюдава събитията от прикритие, но Дод го беше забелязал. По-късно го беше видял да показва документите си на полицаите от Военноморската академия и да заминава с една от техните коли, сядайки на предната седалка. Дод обаче нямаше никаква представа кой е той.

В един момент се беше намесил и агентът на ЦРУ. Дод не го видя до момента, в който той изскочи от една група хора, събаряйки куриера на земята, но през цялото време знаеше, че е някъде там, защото беше забелязал черното му денали.

Това бе същото денали, което беше спряло близо до апартамента му преди два дни — колата бе топла на пипане, а паважът отдолу беше мокър. Мъжът дори не си беше направил труда да смени номера на автомобила си. Вероятно беше предположил, че Дод не е видял колата му преди проникването им в сградата. Нямаше и как да знае, че убиецът беше останал в района, наблюдавайки как качва ранения си колега на предната седалка и безжизненото тяло на жената отзад.

Това, че беше открил колата на агента от ЦРУ във Военноморската академия, беше неочакван късмет. Дод беше пристигнал с малък предавател, в случай че Никълс дойде с колата си. Но понеже тя така и не се появи, той прикрепи устройството към черното денали.

Дод се ръководеше от максимата на ЦРУ, че действието поражда информация. Планът му беше да изкара Никълс на открито, за да събере някакви сведения за него. Шансът му да успее да проследи професора до мястото, където беше отседнал, увенча стратегията му с успех. Сега оставаше само да избере правилното време, за да проникне в къщата.