Читать «Последният патриот» онлайн - страница 130

След като всичко беше решено, Лоулър качи Озбек на горния етаж, за да му помогне да се настани, а Харват пое смяната си. Той дръпна плътно завесите в кабинета и позволи на Никълс да ползва само една малка нощна лампа.

Обиколи цялата къща и църквата, за да се убеди, че всички прозорци и врати са здраво затворени и заключени, и накрая включи алармата.

Имаше хиляда неща, които искаше да направи на лаптопа си, но това щеше да бъде за сметка на доброто наблюдение. Докато траеше смяната му, трябваше да стои нащрек в тъмната къща и да следи неотклонно какво става навън. Освен това светлината на лаптопа щеше да очертае силуета му, превръщайки го в добра мишена за нощен изстрел.

Затова Харват остана да седи в тъмното с карабината си ЛаРю М4 в скута, мислейки си за всичко, което се беше случило.

В края на смяната си той събуди Озбек и му предаде щафетата. Запозна го с алармената система и провери какво прави Никълс. Професорът беше напреднал с няколко чаши от кафеника, който му беше сварил Лоулър и нямаше никакво намерение да приключва работа. Явно на него не му влияе смяната на часовите пояси, помисли си Харват, докато се качваше към спалнята си.

След като си изми зъбите под светлината на една слаба нощна лампа, той погледна за последен път през прозореца и си легна.

Нямаше никаква представа, че две очи в мрака се взираха право в него.

Глава 71

Макар да знаеше, че не може да бъде видян, Матю Дод стоеше като окаменял. Дори не дишаше. Притиснал монокъла за нощно виждане до окото си, той наблюдаваше Скот Харват, докато той се дръпна от прозореца и изчезна от погледа му.

Дод свали монокъла и погледна своя „Омега“. Бяха минали само няколко минути след поредния кръгъл час. Хората вътре очевидно стояха на пост на смени. Това беше добре. Той умееше да чака. Облегна се на едно дърво, извади от раницата си бутилка вода и отпи голяма глътка.

Мислено се върна към разговора си с шейх Омар. Въпреки, че арабинът го беше уверил, че ще го остави да се справи с проблема, както намери за добре, той все пак се беше опитал да вземе нещата под свой контрол. Омар искаше Никълс мъртъв и ако това означаваше да бъдат убити хората, които го пазеха, или други цивилни, смяташе го за съвсем нормално. Деликатността и финеса му бяха непознати.

Дод се беше опитал да обясни, че ликвидирането на Никълс нямаше да реши проблема им. Джек Рътлидж просто щеше да намери друг човек, който да се заеме с работата. Онова, от което се нуждаеха, беше информация. Те всички знаеха слуховете за съдържанието на последното откровение на Мохамед. Знаеха също, че ако то бъде разкрито, истинският чист ислям ще спре да съществува.

Фокусът на усилията им сега трябваше да бъде върху онова, което знаеше Никълс и доколко близо беше до крайната си цел.

Убиецът знаеше от предварителните си проучвания, че без тома на „Дон Кихот“ Никълс нямаше никакъв шанс за успех. След това професорът се беше сдобил с него и въпреки всичките усилия на Дод, сега той го използваше, за да завърши работата си. Но от кореспонденцията си с Никълс, представяйки се за Халифа, Дод беше научил, че книгата не е донесла бързи отговори. Професорът все още не успяваше да нареди сложния пъзъл от елементи. И въпреки откровения тон в писмата му, Дод чувстваше, че Никълс не му казва всичко, което знае. Точно тогава му хрумна идеята с флаш-устройството.