Читать «Последният патриот» онлайн - страница 122

— Видях го — каза той. — Продължавай да го наблюдаваш.

— Прието. Оставам на линия.

Харват погледна към Никълс и каза:

— Застани зад мен. — Сетне бръкна под сакото си и извади пистолета си, като внимаваше да остане скрит.

Не му харесваше онова, което ставаше. Мъжът с якето беше скрил главата и лицето си под качулката и вместо да използва тухлената пътека, вървеше направо през моравата. Със сигурност този човек не беше професионалист, защото в противен случай не би се появил така показно. Въпреки това Харват беше нащрек.

Докато се приближаваше, непознатият свали бавно качулката си. Беше среден на ръст и без характерни белези. Косата му беше късо подстригана и носеше очила. Ако трябваше да отгатне възрастта му, Харват би предположил, че е някъде около трийсетте.

— Някой от вас случайно да е Антъни Никълс? — попита мъжът.

— Аз съм Антъни Никълс — отговори професорът преди Харват да успее да го спре.

В този момент мъжът бръкна в чантата, която носеше през рамо.

— Какво правиш? — попита отсечено Харват, притискайки пръст към спусъка на пистолета си.

Онзи го погледна учудено.

— Беше ми казано да дойда тук, да разбера кой е Антъни Никълс и да му предам един плик.

Държейки непознатия под око, Харват бързо огледа района. Тъкмо се канеше да попита кой го е изпратил, когато гласът на Лоулър експлодира в говорителя в ухото му.

— Скот! Внимавай!

Глава 66

Друг мъж изскочи от малка група хора, която вървеше покрай паметника, и Харват едва успя да прикрие Никълс, събаряйки го на земята, когато фигурата връхлетя мъжа с чантата.

Харват нямаше представа какво се случва. Знаеше само, че новият непознат беше възседнал гърдите на човека с чантата и беше притиснал дулото на пистолет Берета под брадичката му. Това го превръщаше в заплаха.

Инстинктът му на таен агент му подсказваше, че на всяка цена трябва да измъкне Никълс оттук, но в същото време се нуждаеше от отговори. Пренебрегвайки многобройните питания на Лоулър „какво по дяволите става там“, Харват извади пистолета изпод сакото си и го насочи към мъжа с Беретата.

— Хвърли оръжието — заповяда му той.

Онзи не му обърна внимание. Със свободната си ръка той извади сгънат лист хартия от джоба си и го тръсна във въздуха, за да го отвори. От мястото, където беше, Харват видя, че това е някаква снимка. Непознатият с Беретата я сравни с лицето на мъжа, който беше под него.

— Кой по дяволите си ти? — попита той и огледа района, търсейки бог знае какво.

— Хвърли оръжието — повтори Харват заповедта си.

— Аз работя за куриерска агенция — каза, заеквайки, мъжът с чантата. — Беше ми казано да дойда тук и да предам един плик.

— Хвърли оръжието — потрети Харват и усети, че започва да губи търпение.

Мъжът освободи хватката си, при което пистолетът остана да виси само на показалеца му.

— Сложи го на земята — нареди Харват.

Непознатият се подчини.

— А сега слез от този човек.

При вида на извадените оръжия хората се бяха разбягали. Харват знаеше, че всеки момент полицията на Военноморската академия ще бъде тук.

— Не искаш ли да видиш какво има в чантата на този човек? — попита непознатият.