Читать «Сплавта на закона» онлайн - страница 4

Уакс кимна. Тан предпочиташе да работи сам. И отблизо. Рядко застрелваше жертвата си, преди да успее да се порадва на страха в очите й.

Уакс кимна към падналия до стената мъж и попита:

— Твое дело ли е?

— Имаше лък — отвърна тя. — С каменни остриета на стрелите. За малко да те уцели отгоре.

— Благодарско.

Тя повдигна небрежно рамене, но очите й блещукаха от задоволство. Очи, скрити под тежки клепачи, обгорели от жестокия пек на Дивите земи. Имаше време, когато двамата все още водеха сметка кой е спасявал повече пъти другия. Но от години бяха изгубили точната представа.

— Покрий ме — тихо каза Уакс.

— С какво? — усмихна се тя. — С боя? С целувки? Вече си покрит с прах.

Уакс вдигна озадачено вежди.

— Извинявай. — Тя се намръщи. — Напоследък твърде често играя карти с Уейн.

Той изсумтя, наведе се над трупа и го обърна. Тип с жестоко лице, обрасло с няколкодневна брада, с рана от куршум от дясната страна. „Май го познавам“ — помисли си Уакс, докато пребъркваше джобовете му. Намери няколко патрона и парче кървавочервено стъкло.

Изтича обратно при оградата.

— Е? — попита Леси.

— От бандата на Донал — каза той и показа стъклото.

— Копелета — отвърна Леси. — Няма да ни оставят на мира, нали?

— Леси, ти простреля сина му.

— А ти — брат му.

— При мен беше самозащита.

— При мен също. Хлапето ме дразнеше. Пък и в края на краищата оцеля.

— Без палеца на единия крак.

— За какво са ти десет пръста? Една моя братовчедка има само четири. И с тях се справя прекрасно. Вярно е, че изглежда доста смешно. Покрий ме.

— С какво?

Тя се ухили, надникна иззад ъгъла, после хукна към ковачницата.

„В името на Хармонията — помисли си Уакс с усмивка. — Обичам тази жена“.

Огледа се за други противници, но Леси стигна до постройката, без да проехтят нови изстрели. Уакс й кимна и на свой ред се затича към хотела. Надзърна вътре и се огледа внимателно. Помещението беше празно и Уакс махна с ръка на Леси. Тя изтича при следващата постройка от тази страна на улицата и я провери.

Бандата на Донал. Да, Уакс бе застрелял брат му, докато онзи участваше в обир на железницата. Доколкото успя да научи, Донал не жалееше кой знае колко за брат си. Това, което го разгневи, бе загубата на плячката и вероятно то бе причината сега да е тук. Беше обявил награда за главата на Тан Проклетия, задето бе откраднал негова пратка с хроносплав. Вероятно не бе очаквал, че Уакс ще преследва Тан по същото време, но хората му имаха заповед да стрелят по Уакс и Леси всеки път, щом ги зърнат.

Уакс се поколеба дали да не напусне мъртвия град и да остави на Донал и Тан да се разберат помежду си. Но още щом си го помисли и сърцето му се сви. Беше обещал да залови Тан. Не можеше да се откаже.

Леси му махна от прозореца на къщата, в която бе влязла, и посочи назад. Казваше му, че ще се промъкне нататък, за да провери следващите къщи. Уакс кимна и даде знак, че е разбрал. Трябваше да се съберат с Уейн и Барл, които бяха отишли да проверят другата част на града.

Леси се изгуби от погледа му и той се прокрадна през вътрешността на стария хотел към страничната врата. Подмина няколко леговища на хора и плъхове. Градът привличаше отрепки както куче бълхи. В един от ъглите някой дори бе устроил импровизирано огнище от метален лист и камъни. Чудно как не бе подпалил цялата сграда този глупак.