Читать «Сплавта на закона» онлайн - страница 5

Уаксилий отвори страничната врата и излезе на тясната уличка между хотела и магазина до него. Някой сигурно беше чул изстрелите и щеше да дойде да провери какво става. Най-добре бе да не се подава отпред. По същата причина и Леси бе заобиколила къщите от задната страна.

Уакс последва примера й и излезе на отъпканата червеникава земя зад магазина. Тук склонът бе обрасъл с тръстика и само входът към някаква стара изба бе разчистен. Уакс го заобиколи внимателно и огледа дървената рамка на стълбището.

Дали пък…

Коленичи до отвора и надзърна вътре. Някога тук бе имало стълба, но тя бе изгнила и останките й лежаха на купчина на дъното. Миришеше на влага и мухъл… и едва доловимо на дим. Някой долу бе запалил факла.

Уакс пусна един куршум през отвора, после скочи вътре, с готово оръжие. Докато падаше, попълни металоема си, като намали теглото си. Уакс беше Двуроден — ферохимик и аломант. Аломантичната му сила бе Стоманено тласкане, а ферохимичната се наричаше Плъзгане — способността да трупа или губи тегло. Често смаляваше теглото си до една трета от нормалното, благодарение на което се придвижваше и реагираше по-бързо.

Запромъква се в мрака. Беше изминал дълъг път, за да открие мястото, където се спотайва Тан Проклетия. В края на краищата фактът, че Фелтрел внезапно бе изоставен от други бандити, скитници и непрокопсаници, се оказа важна следа.

Уакс пристъпваше леко към вътрешността на избата. Тук миризмата на дим бе по-силна и макар че светлината избледняваше, той успя да види огнище до едната стена. А до него стълба, вероятно донесена тук от входа.

Спря. Очевидно онзи, който бе превърнал избата в скривалище — Тан или някой друг, — все още бе тук. Освен ако нямаше друг изход. Уакс пристъпи напред, присвил очи в тъмнината.

Отпред мъждукаше светлинка.

Уакс се огледа — револверът следваше погледа му — и извади стъкленица от мъглопелерината. Измъкна тапата със зъби и гаврътна на един дъх уискито и стоманата, за да попълни резервите си. После разпали стомана. Да, пред него, в дъното на тунела, имаше източник на метал. Колко още продължаваше избата? Беше очаквал, че ще е малка, но яките дебели греди подсказваха друго. По-скоро приличаше на миньорска шахта.

Бавно тръгна напред, без да сваля поглед от металните линии. Ако някой го видеше и насочеше към него оръжие, линиите щяха да се раздвижат и той щеше да има шанс да Тласне оръжието от ръцете на противника. Но нищо не помръдваше. Той пое бавно изпълнения с мирис на влажна почва, гъби и прогнили картофи въздух. Вече доближаваше трепкащата светлинка, но не чуваше нищо. Металните линии не помръдваха.

Приближи се още и видя, че светлината струи от окачена на една напречна греда лампа. Още нещо висеше в средата на тунела. Труп? Обесен? Уаксилий изруга наум и забърза напред, като се оглеждаше за засада. Наистина имаше труп, но той само го озадачи още повече. Изглеждаше много стар. Очите бяха изсъхнали в очниците, през кожата се подаваха белезникави кости. Не миришеше и не беше подпухнал.