Читать «Последната империя» онлайн - страница 2

Трестинг и гостът му стояха в малкия двор на хълма и гледаха към полето. Под сипещата се пепел над посевите долу работеха приведени няколкостотин души. Движенията им бяха лениви, но пък това бе съвсем типично за скаа. Тези селяци бяха мързелива, непродуктивна пасмина. Не се оплакваха, разбира се, знаеха добре, че не бива, поне на това бяха научени. Работеха със сведени глави, изпълняваха задълженията си с тиха апатия. Свистящият камшик на надзирателя бе в състояние да ги раздвижи за кратко, но веднага щом той отминеше, те се връщаха към предишната летаргия.

Трестинг погледна застаналия до него мъж и отбеляза:

— Човек би си помислил, че след като ги развъждаме няколко хиляди години за работа на полето, би трябвало да действат малко по-чевръсто.

Принудителят кимна и повдигна вежда — движение, с което сякаш се опитваше да обърне внимание върху най-отличителната си черта, сложната татуировка, изрисувана около очите му. Беше огромна, простираше се чак върху челото му и от двете страни на носа. Беше архипрелан — без съмнение особено важен принудител. Трестинг имаше свои лични принудители в имението, но те бяха само дребни служители, с оскъдни знаци около очите. А този беше пристигнал от Лутадел със същата канална ладия, с която бяха докарали костюма на Трестинг.

— Трябва да видите градските скаа, Трестинг — заговори принудителят, загледан в работниците долу. — Тези са направо усърдни в сравнение с тях. Тук имате по-… пряк контрол върху вашите скаа. Колко от тях, по ваша преценка, губите месечно?

— О, към половин дузина, не повече — отвърна Трестинг. — Едни от побои, други от изтощение.

— Бегълци?

— Никога! — заяви Трестинг. — Когато наследих тази земя от баща ми, имаше няколко — но наредих да екзекутират семействата им. Останалите бързо изгубиха желание. Никога не съм разбирал хората, които се оплакват от проблеми със скаа — според мен тези същества са доста лесни за управление, ако им покажеш, че имаш здрава ръка.

Принудителят кимна, сгърбен мълчаливо в сивкавото си расо. Изглеждаше доволен, което бе добър признак. Всъщност обсъжданите скаа не бяха лична собственост на Трестинг. Като всички скаа, те принадлежаха на лорд Владетеля, Трестинг само наемаше работниците от своя божествен повелител, също както плащаше за услугите на неговите принудители.

Принудителят погледна джобния си часовник, после вдигна очи към слънцето. Въпреки саждопада светилото днес сияеше ярко — ослепително алено зарево зад мъждивата чернилка на небосвода. Трестинг извади кърпа и обърса челото си, доволен, че сянката на слънчобрана ги пази от обедната жега.

— Много добре, Трестинг — рече принудителят. — Ще запозная с предложението ви лорд Венчър, както ме помолихте. Освен това той ще получи от мен положителен доклад за вашите действия тук.

Трестинг успя да сдържи облекчената си въздишка. За всяка сделка или договор между благородници се изискваше свидетелството на принудител. Вярно, дори нисши принудители като тези, които държеше на служба Трестинг, можеха да бъдат свидетели — но пък толкова по-добре щеше да е, ако спечели уважението на личния принудител на Страф Венчър.