Читать «Последната империя» онлайн
Брандън Сандърсън
Брандън Сандърсън
Последната империя
На Бет Сандърсън,
която чете фентъзи отпреди да съм се родил
и напълно заслужава
да има внук, смахнат като нея.
Благодарности
И този път намирам за необходимо да благодаря на моя чудесен агент Джошуа Билмис и на също толкова невероятния издател Моше Федер. Те свършиха страхотна работа по тази книга и аз съм горд от възможността да работя с тях.
Както винаги, моята неуморна читателска група осигуряваше непрестанна обратна връзка и ме окуражаваше: Алън Лейтън, Джанет Лейтън, Кейлин Зобел, Нейт Хатфийлд, Брайс Съндик, Кимбъл Ларсън и Емили Скоуръп. Пробните читатели, които се запознаха с необработената версия на тази книга и ми помогнаха да й придам вида, в който я четете сега, включват Криста Олсън, Бенджамин Р. Олсън, Мика Демоа, Ерик Елърс, Изи Уитинг, Стаси Уитман, Кристина Каглър, Мегън Кауфман, Сара Байлънд, К. Лий Плейър, Етан Скарстед, Джилена О’Брайън, Райън Джурадо и невъобразимия Питър Алсторм.
Има още няколко души, на които бих искал особено да благодаря. Айзък Стюарт, който изработи картата за тази книга, беше неоценим източник на важни идеи и графични подсказки. Хедър Кърби ми даде прекрасни съвети относно загадъчните мисловни процеси в ума на една млада жена. Неоценима беше и коректорската работа на Чълсти Стейпъли и Кайлийна Ричинс.
В добавка, бих искал да изразя признателност на няколко много важни хора, които работеха зад сцената на книгата, закупена от вас. Сет Лърнър, художествен редактор на крупнотиражните издания в „Тор“, свърши изключителна работа — тъкмо благодарение на него както тази книга, така и „Елантрис“ имат чудесни корици. Също така Дейвид Мънч от рекламния отдел на „Тор“ прекрачи далеч отвъд зова на дълга, за да осигури успеха на „Елантрис“. И двамата имат моите благодарности.
И накрая, както винаги, искам да благодаря на моето семейство за неизчерпаемата подкрепа и ентусиазъм.
Специални благодарности на брат ми Джордан за неговия ентусиазъм, подкрепа и вярност. Надникнете в разработките му на моята уебстраница: www.brandonsanderson.com
Пролог
Понякога се измъчвам, че не съм героят, за който всички ме мислят.
Философите ме уверяват, че сега е времето, възвестено от знаменията. Но аз все още се питам дали не са избрали погрешния човек. Толкова много хора се уповават на мен. Казват, че ще държа в ръцете си бъдещето на целия свят.
Какво ще си помислят, ако разберат, че техният защитник — Героят на времето, техният спасител — се съмнява в самия себе си? Може би въобще няма да се изненадат. В известен смисъл това ме безпокои най-много. Може би в сърцата си те се съмняват — също като мен.
Когато ме гледат, дали виждат един лъжец?
От небето се сипеше пепел.
Лорд Трестинг се намръщи, вдигнал очи към поруменялото обедно небе. Прислугата вече бързаше да разтвори слънчобран над него и изтъкнатия му гост. Саждопадите не бяха рядко явление в Последната империя, но Трестинг се надяваше да не лекьоса великолепния чисто нов сюртук и жилетката, доставени току-що с канална ладия от самия Лутадел. За щастие почти нямаше вятър и слънчобранът най-вероятно щеше да свърши работа.
