Читать «Легион: На една ръка разстояние» онлайн - страница 3

Айви изпръхтя в отговор.

— Забележително зряло изказване, Стивън.

— Колко от личностите ти са жени? — попита Силвия, която още не беше започнала да се храни.

— Не са личности — казах. — Не са част от мен. Нямам дисоциативно разстройство. По-скоро мога да се определя като шизофреник.

Това е въпрос, по който психолозите все още не са постигнали съгласие. Въпреки халюцинациите ми, не се вписвам в профила на шизофренията. Не се вписвам в никой профил. Но какво значение има? Оправям се прекрасно, независимо от това. През по-голямата част от времето.

Усмихнах се на Силвия, която все още не бе докоснала ястието си.

— Не е кой знае какво. Аспектите ми вероятно са плод на самотно детство, прекарано почти без чуждо присъствие.

— Добре — похвали ме Тобиас. — А сега отклони разговора от ексцентричностите си и насочи темата към нея.

— Да — съгласи се Айви. — Разбери какво крие.

— Имаш ли братя или сестри? — попитах Силвия.

Тя се поколеба, след което най-после хвана сребърната вилица. Гледката на прибор за хранене в нечия ръка никога не ме бе изпълвала с такова облекчение преди.

— Две сестри — отвърна тя. — И двете са по-големи. Мария е консултант в една фирма за маркетинг. Джорджия живее на Каймановите острови. Адвокат е…

Продължи да говори, а аз си поотдъхнах. Тобиас вдигна чашата си с лимонада към мен, за да ме поздрави. Катастрофата беше предотвратена.

— Все някога ще трябва да ѝ разкажеш повече — намеси се Айви. — Не е нещо, пред което да може просто да си затвори очите.

— Да — съгласих се аз тихо. — Но засега нека се съсредоточим върху усилията да оцелея след първата среща.

— Моля? — впери поглед в нас Силвия, разколебана насред разказа си.

— Нищо — успокоих я.

— Тъкмо говореше за баща си — помогна ми Тобиас. — Банкер. Вече оттеглил се от бизнеса.

— Колко време се е занимавал с банкиране? — попитах аз Силвия, доволен, че поне един от нас е внимавал.

— Четирийсет и осем години! Все го увещавахме, че няма нужда да продължава…

Усмихнах се и започнах да режа пилешките котлети, докато тя разказваше.

— Периметърът е чист — долетя глас иззад гърба ми.

Обърнах се стреснато. Джей Си бе застанал зад стола ми, облечен в келнерска униформа и понесъл поднос с мръсни чинии. Мускулест, гъвкав и с квадратна челюст, Джей Си е един наистина хладнокръвен тип. Или поне така твърди. Аз си тълкувам думите му в смисъл, че е зиморничав.

Той, разбира се, също беше халюцинация. Самият той, чиниите, които носеше, пистолетът, затъкнат дискретно под бялата престилка, която беше надянал… Халюцинации до последната. И все пак, той неведнъж бе спасявал живота ми.

Това, обаче, не означаваше, че се радвам да го видя.

— Какво правиш тук? — изсъсках.

— Следя за наемни убийци — обясни Джей Си.

— На среща съм!

— Което означава, че си разсеян — заяви той. — Което те прави лесна мишена.

— Казах ти да си останеш у дома!

— Да, знам. Наемните убийци сигурно също са го разбрали. Затова трябваше да дойда — обясни той и ме сръга с лакът, който може и да беше въображаем, но усетих като съвсем истински. — Доста засукана дама, кльощав. Добра работа!