Читать «Легион: На една ръка разстояние» онлайн - страница 5

— Излъжи — посъветва ме Тобиас.

— Излъжи — присъедини се и Айви. — Кажи, че е балерина или нещо подобно.

— Джей Си — казах аз вместо това, — е бивш Военноморски тюлен. Помага ми с тези неща.

— С кои неща?

— С охраната ми. Грижи се за безопасността ми в ситуации, в които е възможно да съм изложен на опасност.

— Заповядва ли ти да убиваш хора?

— Никога. Е, добре де, понякога… Но обикновено се шегува.

Айви изстена.

Силвия се изправи.

— Извини ме. Трябва да отида да се освежа.

— Разбира се.

Тя взе шала и чантата си и си тръгна.

— Ще се върне ли? — попитах Айви.

— Шегуваш ли се? Току-що ѝ обясни, че някакъв невидим мъж, който те подстрекава да убиваш хора, се е присъединил към нас против твоето желание.

— Не беше от най-успешните ти реплики — съгласи се Тобиас.

Айви въздъхна и седна на стола на Силвия.

— Е, пак е по-добре от последния път. Тази издържа… колко? Половин час?

— Двадесет минути — уточни Тобиас, като хвърли поглед на старинния часовник в ресторанта.

— Ще трябва да решим този проблем някак — прошепнах аз. — Не можем да изпадаме в такова състояние всеки път, когато на хоризонта се появи изглед за романтична връзка.

— Не беше нужно да казваш онова за Джей Си — отбеляза Айви. — Можеше да си измислиш нещо. А ти взе, че ѝ каза истината. Плашещата, неудобна и изпълнена с Джей Си истина.

Взех напитката си — лимонада в изискана чаша за вино. Завъртях я в ръка.

— Животът ми е фалшив, Айви. Фалшиви приятели. Фалшиви разговори. През дните, когато Уилсън е в почивка, често ми се случва да не разменя дума и с един истински човек. Просто не искам да започвам връзка с лъжи.

Тримата останахме да седим, потънали в мълчание, докато Джей Си не се върна с леко подтичване, като заобиколи ловко един истински сервитьор по пътя си.

— Какво? — попита той, като хвърли поглед на Айви. — Офейка ли вече?

Вдигнах чашата си към него.

— Не се обвинявай, Стивън — положи Тобиас ръка на рамото ми. — Сандра не е жена, която се забравя лесно, но белезите ти рано или късно ще зараснат.

— Белезите не зарастват, Тобиас — възразих аз. — Точно затова са белези.

Отново завъртях чашата, загледан в проблясъците светлина, които играеха по леда.

— Да, хубаво, както и да е — каза Джей Си. — Емоции и метафори и тем подобни. А сега слушай: имаме проблем.

Погледнах го.

— Онази жена, която видяхме преди малко — уточни той, като посочи нататък. — Тя…

Джей Си млъкна. Мястото на жената беше празно. Чинията още бе наполовина пълна.

— Време е да си вървим, а? — попитах аз.

— Да — потвърди Джей Си. — Веднага.

2.

— Зен Ригби — обясни Джей Си, докато се изнасяхме от ресторанта колкото можехме по-бързо. — Частна охрана — като в нейния случай това е просто изискан израз за „убиец на каишка“. Списъкът с лица, които е очистила, е по-дълъг от психологическата ти епикриза, кльощав. Но никога не успяват да докажат вината ѝ. Бива я.

— Почакай — обади се Айви от другата ми страна. — Твърдиш, че в ресторанта наистина се е появил наемен убиец?

— Така изглежда — отговорих аз.