Читать «Легион: На една ръка разстояние» онлайн
Брандън Сандърсън
Брандън Сандърсън
Легион: На една ръка разстояние
За Грег Криър,
който беше първият човек — освен мен — който прочете моя книга.
Благодаря, задето ме насърчаваше, приятелю!
Тази творба е художествено произведение.
Описаните имена, персонажи, места и случки са продукт на въображението на автора. Всички изказвания, случки, описания, информация и материали от всякакъв друг вид, съдържащи се в произведението, са само и единствено с цел забавление и не трябва да се разчита на тяхната точност, нито да бъдат правени опити да бъдат възпроизведени, тъй като това може да доведе до наранявания.
Част 1
1.
— Какво ли иска? — попита Айви, докато обикаляше около масата със скръстени ръце.
Днес бе вдигнала русата си коса на стегнат кок, прикрепен с няколко опасни на вид игли.
Направих безуспешен опит да я игнорирам.
— Брак по сметка, може би? — попита Тобиас.
Високият, чернокож мъж с изискана осанка вече си бе придърпал стол до масата, за да може да седне до мен. Носеше един от любимите си ежедневни костюми без вратовръзка и се вписваше идеално в атмосферата на ресторанта — кристални полилеи, тиха мелодия на пиано.
— Много жени имат очи за богатството на Стивън, но не и за способностите му.
— Дъщеря на магнат от бизнеса с недвижими имоти — махна с ръка Айви. — Червива е с пари.
След това се наведе до масата, впери поглед в сътрапезничката ми и добави:
— Сигурно дори не са ѝ направили впечатление сумите, които е платила за носа и бюста си.
Усмихнах се пресилено и се заставих да върна вниманието си към придружителката си. Вече бях свикнал с Айви и Тобиас. Разчитах на тях.
Но е доста трудно да се отпуснеш и да се насладиш на срещата си, ако халюцинациите ти също присъстват.
— Та… — започна Силвия, дамата ми. — Малкълм спомена, че си нещо като детектив?
След това ми се усмихна плахо. С младата жена, зашеметяваща в тясната си черна рокля и с блестящите си диаманти, ме бе запознал един общ приятел, който се безпокоеше за мен излишно много. Запитах се колко информация за мен бе прочела, преди да се съгласи да дойде на срещата.
— Детектив? — повторих. — Да. Би могло да се каже.
— Вече го казах! — отговори Силвия с леко писклив смях.
Айви подбели очи и отказа да седне на стола, който Тобиас ѝ придърпа до масата.
— Но, честно казано — продължих аз, — думата „детектив“ сигурно те оставя с грешно впечатление. Просто помагам на хората с по-специфични задачи, с които самите те не могат да се справят.
— Като Батман! — възкликна тя.
Тобиас изплю струйка лимонада и опръска масата — макар че Силвия, разбира се, нямаше как да го види.
— Не… съвсем като него — отговорих.
— Просто се шегувах — каза Силвия и отпи отново от виното си. Вече бе напреднала доста с чашите като за човек, който едва е започнал да вечеря. — С какви задачи им помагаш? Математически задачи? Или свързани с работата им? Или с личните им проблеми?
— Да. И трите. Че и повече.
— Това… не ми звучи особено специфично — заяви Силвия.
Имаше право.
— Трудно е за обяснение. Специалист съм, но в много различни области.
