Читать «Синя кръв» онлайн - страница 24

- Навремето и аз имах куче. Бях горе-долу на твоята възраст. Майка ти също имаше - добави тя с тъжна усмивка.

Корделия рядко говореше за майката на внучка си, която всъщност не беше мъртва, а бе изпаднала в кома, когато Скайлър бе на годинка. Оттогава не бе излизала от това състояние. Всички лекари бяха единодушни, че мозъчната й активност с нормална и може да се събуди във всеки един момент. Но това не се случваше. Скайлър я посещаваше всяка неделя в болницата, за да й чете.

Тя не си спомняше много за майка си, като оставим настрана тъжната жена, която й пееше приспивни песни в люлката. А може би си я спомняше като тъжна жена, защото сега изглеждаше такава - в чертите й се четеше някаква меланхолия. Прекрасна печална жена с кръстосани на гърдите ръце и разпиляна по възглавницата платиненоруса коса.

Искаше й се да разпита Корделия за майка си и кучето й, но тя явно вече се бе върнала в настоящето и Скайлър разбра, че няма да научи повече подробности за нея.

- Вечерята е в шест - каза баба й и напусна стаята.

- Да, Корделия - отвърна Скайлър.

Тя затвори очи, легна на леглото и се облегна на Бюти. Слънцето започваше да залязва. Баба й беше такава загадка... За пореден път Скайлър си пожела да е нормално момиче с нормално семейство. Изведнъж се почувства много самотна. Зачуди се дали не трябваше да каже на Оливър за онова, което й написа Джак. Досега никога не беше крила подобно нещо от него. Само че се притесняваше, че ще я нарече глупачка, задето се връзва на такива глупави шеги.

Изведнъж телефонът й изпиука. Номерът на Оливър се появи на екрана, сякаш той знаеше как се чувства в момента.

ЛИПСВАШ МИ, МИЛИЧКА.

Скайлър се усмихна. Може и да нямаше родители, но поне имаше един истински приятел.

ГЛАВА 9

Погребението на Аги Карондолет си беше истинско светско събитие. Семейството й беше много уважавано в Ню Йорк, а ненавременната й смърт беше истинска манна за таблоидите. ГИМНАЗИСТКА НАМЕРЕНА МЪРТВА В НОЩЕН КЛУБ. Родителите й потръпнаха, като видяха заглавията, но нямаше какво да направят. Този град беше обсебен от красотата, богатството и трагедията. А колкото по-големи бяха красотата, богатство и трагедията, толкова по-голямо бе заглавието. Тази сутрин цяла орда фотографи завардиха входа на училището, за да снимат скърбящата майка (гордата Слоун Карондолет, абитуриентка на годината за 1985) и разстроените й приятелки, сред които се открояваше примата на училището - Мими Форс.

При вида на фотографите Мими се зарадва, че се е спряла на костюм на „Диор“. Беше доста нагло да иска да й го приготвят за една нощ, но когато тя искаше нещо, неизбежно го получаваше. Костюмът беше от черен сатен със строга изчистена линия. Не носеше други бижута освен едно колие от оникс. Щеше да изглежда фантастично в утрешните вестници, а щипката трагичносг щеше да я направи още по-бляскава.

Местата в параклиса на „Дюшен“ бяха разпределени според статуса, точно както при модно шоу. Естествено, мястото на Мими беше на първия ред. От двете й страни седяха баща й и брат й, с които образуваше красиво трио. Майка й беше на тримесечно лифтингсафари в Африка (серия от пластични операции, замаскирани като сафари), така че не успя да се върне навреме и мястото й беше заето от Джина Дюпон, красива собственичка на художествена галерия и близка приятелка на баща й.