Читать «Синя кръв» онлайн - страница 22

Скайлър слезе от автобуса и се потопи във все още слънчевия следобед. Повървя малко, докато стигна до стъпалата, изсечени в красиво поддържания терасовиден терен, който водеше директно към дома й.

Ривърсайд Драйв бе живописен булевард с парижки облик в най-западната част на Манхатън. По цялото протежение имаше ренесансови сгради и апартаменти в стил арт деко. Именно тук се бе преместило семейство Ван Алън, когато в началото на миналия век се бе изнесло от жилището си на Пето Авеню. Някога фамилията бе сред най-влиятелните в Ню Йорк, а представителите й бяха основали редица университети и културни институции в града. Богатството и престижът им обаче бяха започнали да залязват още преди десетилетия. Едно от последните им притежания бе внушителен палат във френски стил, разположен на Ривърсайд Драйв, където живееше Скайлър. Беше построена от сив камък, имаше врата от ковано желязо и готически водоливници.

Но за разлика от новите лъскави сгради наоколо къщата спешно се нуждаеше от нов покрив, керемиди и пребоядисване.

Скайлър натисна звънеца.

- Съжалявам, Хети. Забравила съм си ключовете - извини се тя на икономката, която работеше в къщата откакто Скайлър се помнеше.

Белокосата жена от полски произход със старомодна униформа само изсумтя.

Скайлър я последва през скърцащата двойна врата и мина на пръсти през големия вестибюл, застлан с персийски килими (много стари и редки, но потънали в прах). В тази стая винаги цареше пълен мрак, защото огромните прозорци с изглед към река Хъдсън бяха закрити от дебели кадифени завеси.

За някогашното охолство на семейството свидетелстваха и оригиналните столове хепълуайт, както и солидните чипъндейлски маси. През лятото обаче в къщата ставаше прекалено горещо, а през зимата беше хладно без централно отопление. За разлика от къщата на Люелин, където всичко беше репродукция или антика, купена от „Кристис“, всяка мебел в дома на Ван Алън беше оригинал, запазен от предишните поколения.

Повечето от седемте спални бяха заключени и не се използваха, а ценностите бяха покрити. Скайлър винаги имаше чувството, че живее в музей. Стаята й беше на втория етаж и тя смело я бе боядисала в свеж жълт цвят, за да контрастира с тъмните гоблени и строгата атмосфера в останалата част на къщата.

Тя подсвирна и към нея се затича огромно красиво куче.

- Добро момиче, добро момиче - каза Скайлър и коленичи, за да прегърне щастливото същество, при което му позволи да оближе лицето й.

Без значение колко лош ден бе имала Скайлър, Бюти винаги я караше да се почувства по-добре. Миналата година красивото животно я беше последвало от училище до вкъщи. Беше чистокръвно, с тъмна лъскава козина, която страшно приличаше на синьо-черната коса на Скайлър. Тя беше сигурна, че собствениците му го издирват, затова разлепи наоколо обяви за намерено куче. Никой обаче не се обади и след известно време спря да търси стопаните му.