Читать «Синя кръв» онлайн - страница 26

- Корделия - обърна се Чарлс към дъртофелницата, като леко се поклони. - Радвам се да те видя отново.

- Мина много време - каза тя с акцент на истинска севернячка.

Известно време Чарлс остана мълчалив.

- Ужасна загуба - каза най-после.

-Голямо нещастие - съгласи се тя. - Но то можеше да бъде предотвратено.

- Не съм сигурен за какво говориш - отвърна той видимо объркан.

- Знаеш не по-зле от мен, че трябваше да бъдат предупредени...

- Достатъчно. Не тук - каза той тихо, като я дръпна към себе си.

Мими наостри уши, за да чуе какво си говорят.

- Продължаваш да бягаш от истината. Все същият си си - арогантен и сляп...

- И докъде щяхме да стигнем, ако слушахме теб и бяхме посели страх? - запита той хладно. - Щяхме да се крием в пещерите като същински страхливци.

- Не, щяхме да гарантираме оцеляването ни. Вместо това сега сме още по-уязвими - отвърна Корделия, а дрезгавият й глас трепереше от гняв. - А вие им позволихте да се завърнат, да ни преследват. Ако имах нужната власт, ако Конклавът се беше вслушал в мен, в Теди...

- Но не го направи. Както винаги Конклавът избра мен да ръководя нещата. Но сега не е време да чоплим стари рани и обиди. Ти да не би... - поде Чарлс и се намръщи. -Не, няма значение. Мими, Джак, тръгваме.

- А, близнаците - усмихна се Корделия загадъчно. -Отново заедно.

Мими никак не харесваше начина, по който я гледаше дъртачката - сякаш знаеше абсолютно всичко за нея.

-Това е Корделия ван Алън - промърмори Чарлс. -Корделия, това са близнаците Бенджамин и Маделин.

- Приятно ми се да се запознаем - каза любезно Джак.

- И на мен също - изпуфтя Мими.

Корделия кимна самодоволно, после отново се обърна към Чарлс Форс и просъска гневно:

- Трябва да предупредиш всички! Налага се да сме бдителни! Все още има време. Все още можем да ги спрем, ако намериш сили да простиш. Габриела...

-Не ми говори за Габриела - прекъсна я той грубо. -Никога. Не искам никога повече да чувам името й. Особено от теб.

„Коя е Габриела?^” - зачуди се Мими. Защо баща й изглеждаше толкова изнервен? Реакцията му към старицата я ядоса.

Погледът на Корделия омекна.

- Минаха петнайсет години. Не са ли достатъчно?

- Радвам се да те видя жива и здрава, Корделия. Приятен ден - осече Чарлс Форс.

Старата вещица се намръщи и си тръгна, без да каже нищо. Мими видя как Скайлър ван Алън я последва, поглеждайки смутено назад към тях, сякаш се срамуваше от действията на баба си. Така и трябва, помисли си Мими.

- Татко, коя беше тази? - попита тя, като забеляза уплахата на баща си.

- Корделия ван Алън - отвърна тежко той, сякаш това обясняваше всичко.

- Кой носи бяло на погребение?! - изерче тя и подигравателно сви уста.

- Черното е цветът на нощта. Истинският цвят на смъртта е бялото - отвърна Чарлс и погледна с тревога черния си костюм.

- Какво? Какво каза?

Той само поклати глава, потънал в размисъл.

Мими забеляза, че Джак тръгна след Скайлър и двамата си зашепнаха напрегнато. Това никак не й хареса. Нямаше никаква представа за каква се мисли тази и не й пукаше дали Комитетът я смята за подходящ член. Само че не харесваше начина, по който я гледаше Джак. Единственият човек, когото бе гледал по този начин, беше самата нея. А Мими искаше нещата да си останат така.