Читать «Синя кръв» онлайн - страница 23

Момичето се качи по стълбите, влезе в стаята си и затвори вратата след кучето.

- Защо се прибираш толкова рано?

Скайлър едва не подскочи от изненада. Бюти излая и махайки с опашка, затича радостно към неканения гост.

Скайлър се обърна и видя баба си, която стоеше до леглото й със строго изражение. Корделия ван Алън беше дребна, подобна на птица жена, от която Скайлър очевидно бе наследила деликатното телосложение и дълбоко разположените очи. Корделия обаче не обичаше да коментират семейните прилики.

- Не те видях, Корделия - обясни Скайлър.

Корделия й беше забранила да я нарича „бабо“. Колко хубаво би било да си има баба - топла и сърдечна майчинска фигура, от която да лъха на любов и домашно приготвени сладкиши. Но вместо това тя си имаше само Корделия - все още красива и елегантна жена на осемдесет или деветдесет години - Скайлър не беше съвсем сигурна. В някои дни изглеждаше толкова млада, че можеше да мине за петдесетгодишна (или дори четирийсет, ако трябваше да е честна). Корделия седеше със строго изправен гръб, облечена в жилетка от черен кашмир и свободни панталони, обута с черни пантофки на „Шанел“.

Тя присъстваше във всеки момент от детството на Скайлър; не като родител или по някакъв сърдечен начин, но все пак бе до нея. Именно Корделия промени акта за раждане на Скайлър, като замени фамилията на баща й с тази на майка й. Именно тя я записа в „Дюшен“, преглеждаше бележника й и й отпускаше мизерна сума за джобни.

- Днес часовете приключиха по-рано - отвърна Скайлър. - Аги Карондолет е умряла.

- Знам.

Лицето на Корделия се промени. По него премина някаква емоция - страх, безпокойство или може би дори загриженост?

- Добре ли си?

Скайлър кимна. Познаваше Аги много бегло. Е, ходеха в едно и също училище вече десет години, но това не значи, че бяха приятелки.

- Имам много домашни - каза и свали палтото си, а след него и всички останали дрехи, докато не остана по бял потник и черен клин.

Скайлър малко се страхуваше от баба си, но се беше научила да я обича, макар че Корделия не изглеждаше да отвръща на чувствата й. В най-добрия случай проявяваше неохотна толерантност. Баба й не я одобряваше, но я приемаше.

- Белезите ти се задълбочават - отбеляза Корделия, гледайки ръцете на внучката си.

Скайлър кимна. Под кожата й, от лакътя до китката, се виждаше сложна плетеница от бледи, синкави линии.

Необичайните вени се бяха появили седмица след петнайсетия й рожден ден. Не я боляха, но сърбяха. Сякаш изведнъж порастваше и бе на път да излезе от кожата си.

- На мен ми изглеждат все същите.

Не забравяй за часа при д-р Пат.

Скайлър кимна.

Бюти се настани удобно върху завивката на леглото и се загледа към реката, която проблясваше между дърветата.

Корделия се доближи и започна да гали козината й.