Читать «Синя кръв» онлайн - страница 21

- Членството не е въпрос на лично решение. Била си избрана - обясни й Боби-Ан.

- Добре - кимна Блис, - но длъжна ли съм да се включа? - мащехата й беше непреклонна.

- Аз и баща ти ще бъдем безкрайно доволни.

Малко по-късно същата вечер Джордан почука на вратата на Блис.

- Къде беше в петък вечерта? - попита тя с ръка на позлатената дръжка, по която пухкавите й пръсти оставиха лепкави отпечатъци. Погледът на тъмните й очи, вперени в сестра й, беше смущаващ.

Блис поклати глава. Джордан беше толкова странна и й се струваше толкова чужда. Когато бяха малки, я следваше навсякъде като изгубено кученце и непрестанно се питаше защо и тя няма къдрава коса като Блис, гладка кожа като Блис и сини очи като Блис. Преди бяха приятелки, но през последната година нещата много се промениха. Джордан стана потайна и стеснителна в присъствието на сестра си. От цяла вечност не я беше молила да й сплете косата.

- Бях в „Блок 122“ - частния клуб, в който ходят звездите. Имаше статия за него в „Ю Ес Уийкли“ миналата седмица. Защо питаш? Кой се интересува?

Блис седеше на леглото си на принцеса, а около нея бяха разпилени документите от Комитета. Като за благотворителна организация имаше твърде много формуляри за попълване, включително заявление, с което се ангажираше да присъства на двучасовите сбирки всеки понеделник вечер.

-Това е мястото, където е умряла, нали? - попита Джордан мрачно.

- Да - кимна Блис, без да вдига поглед.

- Ти знаеш кой го е направил. Била си там.

- Какво искаш да кажеш? - попита Блис и остави листовете.

- Че знаеш - отвърна сестра й.

- Всъщност нямам никаква идея за какво говориш. Било с свръхдоза. А сега изчезвай, грозничке - каза Блис и метна една възглавница към вратата.

За какво говореше Джордан? Какво да знае? Защо втората й майка беше толкова разстроена от смъртта на Аги? И защо бе толкова важно да стане член на някаква благотворителна организация?

Блис взе телефона и позвъни на Мими. Знаеше, че тя е член на Комитета, и искаше да се увери, че ще ходи на срещата.

ГЛАВА 8

Когато след часовете Скайлър се качи на автобуса, пъхна бялата си ученическа карта в процепа за таксуване и седна до една майка с изтормозен вид и двойна бебешка количка. Скайлър беше една от малкото ученички в „Дюшен“, които се придвижваха с градския транспорт.

Автобусът се заклатушка бавно гто улиците, мина покрай някои от най-известните бутици на Мадисън Авеню, сред които и един с гръмкото име „Принцът и принцесата“, където пазаруваха децата под дванайсет години, отрочета на градския елит. Имаше антикварни магазини и аптеки, в които се продаваха четки за коса с косъм от глиган на цена от петстотин долара. После автобусът мина покрай потъналия в зеленина Сентрал Парк и пое към „Бродуей“. Следваха китайски ресторанти и не толкова снобски магазини. Накрая зави надясно по стръмната Ривърсайд Драйв.

Искаше й се да беше питала Джак какво има предвид с написаното, но не можа да се добере до него след края на часа. Джак Форс, който никога преди не й беше обръщал внимание, не само че знаеше името й, ами дори й пишеше бележки! Защо й бе казал, че Аги е убита? Сигурно беше някаква шега. Играеше си с нея, най-вероятно искаше да я уплаши. Тя поклати ядосано глава. Нямаше логика. А дори Джак да разполагаше с някаква вътрешна информация, защо ще я споделя точно с нея? Та те едва се познаваха.