Читать «Кървава целувка» онлайн - страница 8

И защо по блузата й имаше кръв?

Мариса заряза благовъзпитания тон и любезностите.

- Отговорът ми е „не“. Работата поглъща всичкото ми време. Освен това, след като толкова се вълнувате за този бал, вие трябва да се заемете с подготовката. Довиждане.

Тя върна слушалката на мястото й и се изправи.

- Какво става?

- Една от новопостъпилите се нуждае от спешна медицинска помощ, а аз не мога да се свържа нито с доктор Джейн, нито с Елена. Не знам какво да правя.

Мариса изскочи иззад бюрото.

- Къде е?

- Долу.

Двете се втурнаха по стълбите.

- Как е дошла при нас?

- Не знам. Забелязали са я на една от охранителните камери на поляната отвън. Да пълзи.

- Какво?

- Получих спешно съобщение по телефона и изтичах навън заедно с Рим. Двете я внесохме в гостната.

Мариса свърна зад ъгъла, препъна се в едно от килимчетата...

И се закова на място.

Виждайки състоянието на младата жена върху дивана, тя неволно запуши устата си с ръка.

- О, господи... - прошепна.

Кръв. Навсякъде беше подгизнало от кръв; алената течност капеше по пода, процеждайки се през белите кърпи, притиснати върху раните на жената, и образуваше локвичка върху килима под единия й крак.

Момичето беше пребито толкова ужасно, че не беше възможно да бъде идентифицирано; лицето му беше така подпухнало, че ако не бяха дългата коса и съдраната пола, не би било възможно да се различи полът му. Едната му ръка очевидно беше изкълчена и висеше ужасяващо от рамото... останала бе само лявата обувка, чорапите бяха разкъсани.

Дишането й беше лошо, наистина лошо. От гърдите й долитаха гъргорещи звуци, сякаш се давеше в собствената си кръв.

Рим, която отговаряше за новопостъпилите в заведението, вдигна глава от мястото, където беше коленичила до дивана, и прошепна със сълзи в очите:

- Не мисля, че ще оцелее. Как би могла да оцелее...?

Мариса трябваше да се стегне. Нямаше друг избор.

- Не можете да откриете нито доктор Джейн, нито Елена? -попита тя дрезгаво.

- Опитах в имението - отвърна Мери. - В клиниката. На мобилните им. По два пъти.

За частица от секундата Мариса изпита ужас от мисълта какво означава това за собствения й живот. Ами ако с братята се беше случило нещо? Дали Бъч беше добре?

То трая само миг.

- Дай ми телефона си... и отведи обитателките в крилото „Уелси“. Искам всички да бъдат там, в случай че се наложи да доведа мъж.

Мери й подхвърли телефона си.

- Заемам се.

„Убежището“ бе именно това - убежище за жени, жертва на домашно насилие, потърсили помощ за себе си и своите малки. И след като беше прекарала дълги, безполезни векове в глимерата като непотърсената годеница на краля, Мариса бе открила призванието си тук, в служба на онези, които бяха малтретирани, в най-добрия случай - само с думи, а в най-лошия - понесли ужасяващо отношение.

В „Убежището“ не се допускаха мъже.

Ала за да спаси живота на тази жена, Мариса щеше да наруши това правило.

Вдигни, Мани - помисли си, когато от другата страна на линията се разнесе първото иззвъняване. - Вдигни си проклетия телефон...