Читать «Кървава целувка» онлайн - страница 205

- Толковатиблагодарязадетодойдестрашносерадвамчеситук...

Крейг се засмя с онзи негов прекрасен баритон и я притисна до себе си, така че Парадайз почувства огромната му сила.

- Щях да дойда по-рано, но трябваше да изчакам този, който ме докара, да... свърши.

- Важното е, че си тук. Само това има значение... и господи, изглеждаш страхотно.

- А ти... - Крейг се отдръпна лекичко и като че ли едва сега я огледа наистина. - Леле. На това му се казва рокля, а те... истински ли са? Истински са, нали... този в средата е колкото нокътя на палеца ми.

- Бяха на майка ми.

- Красиви са почти колкото теб.

През цялото време, докато си говореха, Парадайз ясно си даваше сметка, че околните ги преценяват и обсъждат. Щеше да има скандал, о, да.

Майната им, помисли си тя и го улови под ръка.

- Ще дойдеш ли с мен?

- Навсякъде, където поискаш, тази вечер и завинаги.

Парадайз поведе своя мъж към стълбището, кимвайки на Федрика, който начаса се поклони почтително на Крейг.

- Господарю. Чест е за мен да ви видя.

А после догенът се обърна към множеството и с най-тържествения си глас обяви на Древния език:

- Господарката Парадайз, дъщеря на Абалон, пръв съветник на Рот, син на Рот, баща на Рот, и почитаемият Крейг, син на Брал, кавалер на Кралската награда за храброст, присъдена му миналата вечер за заслуги към кралския двор.

Множеството притихна за миг, а после гласовете им заглушиха дори оркестъра.

Крейг се сепна.

- Какво беше всичко това? Какво съм получил? Какво са направили?

Парадайз го потупа по ръката.

- Баща ми разказа на Рот как ми спаси живота и кралят ти даде титла. Но аз те обичах също толкова и преди. Трябваше да го научиш утре вечер... Според мен икономът ни се поразвълнува малко повече.

- Какво?

- Всъщност сега ти си аристократ.

- КАКВО?

- Не обръщай внимание. - Парадайз го погледна право в очите. - То не променя нищо... е, освен дето казва на злобарите да вървят на майната си.

Крейг примига, а после се изкиска и плъзна поглед по множеството.

- Да го направим, Парадайз. А после навярно бихме могли да си намерим някое закътано местенце?

Парадайз се доближи до него.

- Вече имам едно на ума си.

- Това е моята жена, о, да.

Докато пристъпваше напред заедно с него, Парадайз не поглеждаше към множеството. Що се отнасяше до нея, те дори не бяха тук.

Не, тя гледаше към своя прекрасен мъж.

- Искаш ли да знаеш нещо? - попита с обич, докато двамата отиваха към черно-белия под на балната зала.

- Какво?

- Аз съм най-щастливата жена на планетата. Тук. Сега.

Да, помисли си Парадайз, когато Крейг се изпъчи гордо. Знаеше точно коя е... и с кого е... и те бяха невероятна двойка.

- Обичам те - прошепна той и я взе в прегръдките си. -Танцувай с мен.