Читать «Кървава целувка» онлайн - страница 7

Проблемът бе, че тя не беше обикновена жена.

По дяволите, представа нямаше какво ще направи, ако баща й си върнеше дадената дума назад. Ала от Братството надали биха чакали до последния момент, за да й откажат.

Нали?

* * *

В друга част на града, Мариса, шелан на Бъч о’Нийл, един от Братството на черния кинжал, наричан още Дистройър, се облегна в стола зад бюрото си в „Убежището“. Столът изскърца, а тя почука с химикалката върху настолния календар, премести слушалката на другото си ухо и се опита да прекъсне пороя от думи:

- Ами наистина оценявам предложението ви, но не мога...

Жената от другата страна на линията изобщо не се впечатли и продължи с толкова аристократична интонация, че бе истинско чудо как линията не даде накъсо.

- ...така че разбирате защо се нуждаем от помощта ви. Това е първият бал по случай Фестивала за дванайсетия месец от нападенията насам. Като шелан на един от братята и член на едно от Първите семейства, кой би бил по-подходящ от вас да организира това събитие...

Мариса реши отново да се опита да откаже и я прекъсна:

- Не съм сигурна дали си давате сметка, но съм ангажирана по цял ден като директор на „Убежището“ и...

- ... а брат ви се съгласи, че бихте били отличен избор.

Мариса млъкна.

Първата й мисъл бе, че й се струва изключително невероятно Хавърс, лечителят на расата и нейният безкрайно отчужден най-близък роднина, да я е препоръчал за каквото и да било, освен за скоропостижна смърт. Втората й мисъл бе по-скоро пресмятане наум — откога не се беше чувала с него? Две години? Три? Откакто я беше изхвърлил от дома им около пет минути преди изгрев-слънце, след като бе открил, че тя изпитва чувства към някакъв си човек.

Който се беше оказал братовчед на Рот и въплъщение на легендата за Дистройър.

Как ти се струвам сега?, прозвуча в главата й вътрешният й глас.

- Така че просто трябва да оглавите това събитие - довърши жената от другия край на линията.

Сякаш въпросът беше решен.

- Простете. - Мариса се прокашля. — Ала брат ми не е в положение да предлага името ми за каквото и да било, тъй като двамата не сме се виждали от доста дълго време.

Думите й бяха последвани от гробовно мълчание и тя реши, че май не трябваше да изважда кирливите ризи на семейството си на показ: от членовете на глимерата се очакваше да спазват изключително строги правила на поведение и да огласи на всеослушание колосалния разрив в семейството им, дори той да бе всеизвестен факт, бе недопустимо.

Далеч по-благоприлично бе останалите да шушукат за това зад гърба й.

За съжаление, другата жена се съвзе и промени тактиката.

- Така или иначе, жизненоважно е всички членове на нашата класа да се включат във възстановяването на фестивалите...

На вратата се почука и Мариса погледна натам.

- Да!

- Прекрасно! - възкликна жената от другата страна на линията. - Може да дойдете в имението ми...

- Не, не. Някой ме търси - обясни Мариса и повиши леко глас: - Влез.

В мига, в който видя изражението на посетителката, изруга. Лоша новина. Мери, шелан на Рейдж, беше изключителен професионалист, така че за да изглежда така, действително имаше проблем...