Читать «Кървава целувка» онлайн - страница 10

- Не се безпокойте за това. Тя ще успее или ще се провали единствено благодарение на себе си. Не очаквам специално отношение към нея, а ако не е в състояние да се справи, значи, мястото й не е там.

Всъщност, макар че никога не би го изрекъл на глас, Абалон се молеше и очакваше да стане точно така. Не му беше приятна мисълта Парадайз да се разочарова от себе си и от усилията си, ала последното, което искаше, бе дъщеря му да има досег до каквато и да било грозота... или пък, не дай си боже, да се опита да вземе участие във войната.

Умът му дори не бе в състояние да обхване мисълта за това последното.

- Не се безпокойте — повтори на глас, местейки поглед между братята и краля. - Всичко ще бъде наред.

Братът Бъч се взря във Вишъс за миг, а после отново се обърна към него.

- Чел си формуляра за кандидатстване, нали?

- Тя го попълни.

- Значи, не си го прочел?

- Това е нещо, което тя направи сама. Нима се очакваше да го подпиша като неин баща и настойник?

Вишъс запали ръчно свита цигара.

- Няма да е зле да си подготвен.

Абалон кимна.

- Подготвен съм. Уверявам ви, наистина съм подготвен.

Парадайз беше жена, отгледана в благопристойните традиции на аристокрацията. През последните два месеца бе започнала да работи над физическата си форма (и то изключително прилежно) и Абалон усещаше вълнението, което се излъчваше от нея, докато приключваше със задълженията си тук и се готвеше да напусне поста си. Съществуваше обаче съвсем реалната възможност след ориентацията утре вечер, когато започнеше истинската работа, тя да се види принудена да се откаже... или да бъде помолена да напусне.

Щеше да го убие да я види как се проваля.

Но то бе за предпочитане пред това, тя да загине на бойното поле само за да докаже, че е много повече, отколкото повелява аристократичното й положение.

Двамата братя продължаваха да се взират в него и Абалон наведе глава.

- Знам, че нещата няма да се развият добре за нея. Готов съм за това. Не съм наивен.

- Е, добре - каза Бъч след миг мълчание.

- Има ли още нещо, господарю? - обърна се Абалон към краля.

Рот поклати глава и Абалон се поклони на всеки от тримата.

- Благодаря ви за загрижеността. Парадайз е най-скъпото ми на този свят... единственото, което ми е останало от обичната ми шелан. Знам, че утре тя ще бъде в добри и справедливи ръце.

Обърна се да си върви, а братята останаха все така мрачни. Разбира се, той нямаше представа какво се случва във войната... а винаги имаше нещо. Абалон нямаше общо с битките и бойната стратегия, за което беше наистина благодарен.

Толкова, колкото щеше да бъде, когато Парадайз напуснеше програмата.

Ех, само ако майка й беше жива. Навярно изобщо не би се стигнало дотук, ако неговата шелан бе жива, за да вразуми дъщеря им.

Абалон отвори двойната врата и чу някакво трополене откъм чакалнята.

- Парадайз?

Прекоси фоайето и когато пристъпи в гостната, дъщеря му, която тъкмо събираше червените химикалки, паднали от бюрото, се изправи рязко.

- Всичко наред ли е? - попита той.

Очите й срещнаха неговите.

- Е, наред ли е? — попита тя в отговор. — Ще ми позволиш ли да отида утре вечер?