Читать «Кървава целувка» онлайн - страница 5

Той и досега беше там, заедно с краля и двама членове на Братството на черния кинжал.

- Не ми го причинявайте - каза Парадайз. - Да не сте посмели да ми отнемете това.

Тя се изправи и тръгна из стаята, като подравняваше и бездруго подредените списания и набухваше възглавнички, докато накрая спря пред нарисувания с маслени бои портрет на един френски крал.

След това се отправи към свода, вперила поглед в затворената врата на трапезарията, заслушана в думкането на сърцето си.

Вдигна ръце и докосна мазолите на дланите си. Не ги беше получила, работейки тук за баща си и Братството през последните няколко месеца, организирайки графици, проследявайки развитието и разрешаването на различни проблеми. Не, за първи път в живота си Парадайз бе започнала да тренира редовно.

Вдигаше тежести. Тичаше. Правеше лицеви опори, коремни преси, набирания на лост. Упражняваше се на ергометъра.

Доскоро дори не знаеше какво е ергометър.

И всичко това - в подготовка за утрешната нощ.

Стига само мъжете, събрали се в залата за аудиенции на краля, да не й отнемеха всичко това.

Утре в полунощ Парадайз и кой знае колко още мъже и жени трябваше да се съберат на едно тайно място... където тя щеше да се опита да си спечели място в тренировъчната програма за войници на Братството на черния кинжал.

Планът беше добър - шанс за независимост и да докаже на себе си, че е нещо повече от благородното си потекло. Проблемът? Пълнокръвните дъщери на глимерата, при това произхождащи от едно от Първите семейства, не се обучаваха за войници. Не боравеха с пистолети и ножове. Не се учеха да се бият, нито да се защитават. Даже не знаеха какво е лесър.

Дори не общуваха с войници.

Дъщери като нея се учеха на бродерия, класическа музика и пеене, на добри маниери и умението да ръководят огромни домакинства, пълни с догени. От тях се очакваше да са запознати със сложния социален календар и фестивалите, да са в крак с модните изисквания за всякакви случаи и да правят разлика между „Ван Клийф & Арпълс“, „Бушрон“ и „Картие“. Те водеха затворен, защитен и грижливо охраняван живот, като всяка скъпоценност.

Единственото опасно нещо, което им се позволяваше да направят? Да раждат деца. От хелрен, внимателно подбран от семейството им, така че чистотата на семейната кръв да бъде запазена.

Истинско чудо бе, че бащата на Парадайз й бе разрешил да стори това.

Определено не беше съгласен, когато тя за първи път му показа формуляра за кандидатстване... Но после бе размислил и й бе позволил да го направи - нападенията отпреди няколко години, при които голям брой вампири бяха загинали от ръката на лесъри, бяха доказали колко опасно място можеше да бъде Колдуел. Освен това Парадайз го беше уверила, че не възнамерява да участва във войната. Просто искаше да се научи да се защитава сама.

А след като му го поднесе по този начин, наблягайки на сигурността си, именно тогава баща й беше запял друга песен.