Читать «Кървава целувка» онлайн - страница 12

Последва моментна пауза, сякаш главният лечител на расата превключваше от личен на професионален режим.

- Веднага идвам. За травма ли става дума?

- Да. - Мариса отново понижи глас. - Била е жестоко пребита и... насилена. Изгубила е страшно много кръв. Не знам...

— Ще взема и сестра. Ще отведеш ли обитателките на друго място?

— Вече го направих.

— Отключи входната врата.

— Ще те посрещна там.

И това беше всичко.

Очевидно Вселената беше твърдо решена тази вечер брат й да бъде в мислите й. Първо онази идиотка по телефона, а сега...

Мариса кимна на Рим.

— Всеки момент ще дойде помощ.

С окото, което не беше подпухнало и затворено, ранената жена като че ли опита да се съсредоточи върху нея.

Мариса се наведе и улови окървавената й ръка.

— Брат ми ще се погрижи за теб.

За частица от секундата се притесни дали не би било по-добре да не споменава, че лечителят ще бъде мъж, но жената като че ли изобщо не я чу.

Прескъпа Скрайб Върджин, ами ако издъхнеше, преди Хавърс да е дошъл?

Мариса клекна, прибирайки русата си коса зад ушите.

— Тук си на сигурно място, всичко ще бъде наред. - Окото на ранената жена се спря върху лицето й. - Имаш ли близки, на които да се обадим? Има ли някой, когото да повикаме?

Жената поклати глави.

— Не? Сигурна ли си? - Окото се затвори. - Можеш ли да ми кажеш кой ти причини това?

Жената извърна лице.

По дяволите.

Мариса излезе в неголямото преддверие на къщата. От двете страни на вратата имаше дълги, тесни прозорци и тя погледна към поляната навън. Дърветата, които едва допреди няколко седмици грееха в ярки цветове, се бяха отърсили от драматичното си червено, златно и жълто оперение и голите им клони стърчаха като костите на изпосталяло куче.

Невъзможно бе да не се погледне в огледалото до вратата, за да провери дали косата й е наред, а гримът й - съвършен, дори след десетчасовия работен ден.

Докато живееше с брат си, Мариса носеше копринени рокли и тежки накити, а косата й винаги бе вдигната в сложна прическа. А сега? Сега беше с панталон, блуза с висока яка и чифт удобни, ниски обувки. Никакви бижута, освен мъничкия златен кръст, който носеше, защото богът на Бъч беше важен за него и нейният хелрен й беше подарил украшението миналата Коледа. А, да, на ушите й имаше две перли.

Въпреки насила предизвиканото преобразяване на Бъч и въпреки статуса му на брат и роднина на краля, по душа нейният мъж си оставаше човек — като се започнеше от католическата му вяра, минеше се през вкуса му за книги и филми и се стигнеше до онова, което искаше от една „съпруга“.

Мариса докосна златната верижка на шията си и се намръщи, когато усети моментен порив да я свали, защото брат й нямаше да я одобри.

Само че независимо дали носеше символа на обвързването си около врата си, или не, това нямаше да промени нищо. В очите на брат си тя бе взела един двукрак плъх за хелрен, а за подобно падение нямаше прошка.

Миг по-късно на тротоара отвън се материализираха два силуета: мъж, облечен в бяла престилка, и жена в униформата на медицинска сестра.