Читать «Кървава целувка» онлайн - страница 13

Докато двамата пристъпваха под светлината на охранителните лампи, Мариса потърка изпотените си длани в панталона си. Хавърс си беше съвсем същият - безупречен с папийонката си, очилата с рогови рамки и разделената отстрани на път тъмна коса.

В последния момент Мариса завъртя верижката около врата си, така че кръстчето се скри на тила й, отвори входната врата и заяви, опитвайки се да звучи спокойно:

- Тя е в гостната.

Никакво „Здравей, как си?“, никакво „Хей, още ли си същият тесногръд задник?“... но разбира се, това беше спешен медицински случай, не светско посещение.

- Мариса. - Брат й кимна и пристъпи вътре. - Това е Канест, главната ми сестра.

- Приятно ми е да се запознаем - промърмори сестрата и Мариса й кимна.

- Насам - подкани ги и докато ги повеждаше с омекнали крака във вътрешността на скромната къща с най-обикновено обзавеждане, по някаква абсурдна причина си се представи като фламинго, с колене, обърнати в обратната посока. Едновременно с това цял куп спомени клокочеха под повърхността на съзнанието й и единствено сериозността на трагедията в другата стая й позволяваше да овладее емоциите си.

Брат й спря на прага на гостната и подаде лекарската си чанта на своята асистентка.

- Канест ще я прегледа и ще ме информира за състоянието й. Така е по-добре, отколкото да го направи мъж.

Мариса за първи път погледна брат си в очите и видя, че те имаха съвсем същия син цвят като нейните. Но разбира се, това едва ли би могло да се промени, нали така?

- Много деликатно от твоя страна - каза, след което се обърна към асистентката му. - Последвайте ме.

Щом се озоваха в гостната, сестрата отиде право при дивана и внимателно зае мястото на Рим. Пострадалата жена се размърда, сякаш усетила присъствието на някой друг пред себе си, а после простена, когато сестрата измери пулса и кръвното й.

Мариса застана отстрани, скръстила ръце на гърдите си и запушила устата си с длан. Движението беше нещо хубаво, каза си тя, доказателство, че горкото момиче все още е живо.

- Внимавайте - избъбри, докато сестрата опипваше ръката на пациентката си, и сълзи се смесиха с кръвта по подпухналото лице.

Господи, кой беше направил това? Трябва да беше някой член на расата - не долавяше и най-бегъл повей от човешка миризма.

Мариса извърна очи, когато прегледът стана по-интимен, и даде знак на Рим да се присъедини към нея на прага, сякаш за да защити достойнството на ранената жена, точно както беше направил брат й.

След цяла вечност (както й се стори), медицинската сестра размени няколко тихи думи с пострадалата, след което дойде при тях и кимна на Мариса да я последва до мястото, където Хавърс стоеше, сключил ръце зад гърба си.

- Има тежки вътрешни наранявания — докладва сестрата с тих глас. - Незабавно трябва да бъде оперирана, ако искаме да оцелее. Ръката е най-малкият й проблем.

Хавърс кимна и погледна към Мариса.

- Позволих си волността да организирам транспорт. Би трябвало да е тук до петнайсет минути.

- Аз ще дойда с нея. - Мариса се приготви за битка. - Докато близките й не се появят, аз отговарям за нея.