Читать «Отровителят от Птах» онлайн - страница 23

— Господине? — Главният надзорник на смъртта излезе от един тесен като иглено ухо коридор отдясно на Амеротке. Стар и благ човек, той носеше малка ритуална метличка и потир с вода от Свещеното езеро. Погледна с присвити очи през тъмнината и разпозна Амеротке: — Господарю! — той се поклони дълбоко.

— Можете ли да ми кажете — попита Амеротке, сочейки към трите тела, — как точно са умрели?

— Как са умрели ли, Ваше Височество? От нещо истински зло — надзорникът хвана Амеротке за лакътя и го заведе по-близо до трите трупа.

Повдигна ленения чаршаф и му показа разрязаните им и отворени стомаси. Част от кожата бе отметната и прегъната нагоре като капак. Амеротке притисна ръце към лицето си. Въпреки миенето и парфюмирането все още се усещаше ужасно зловоние, от което му се повдигна. Той се извърна. Надзорникът го поведе към другата страна на стаята и двамата застанаха под прозореца.

— Виждал съм много трупове — Амеротке избърса уста с опакото на ръката си, — но тази миризма, това е нещо повече от зловонието на смъртта.

— Това е отвратителната смрад на отровата, господарю. Но каква е била или как е дадена, не мога да кажа. Когато телата бяха отворени — той потупа собствения си стомах, — вътрешностите им бяха като развалени, почти съвсем изгнили и нямаха никакъв цвят.

— И какво би могло да причини това? — попита Амеротке.

Надзорникът се засмя. Остави долу светената метличка и потира с водата и потри ръце.

— Господарю, по колко начина може да бъде убит човек?

— Чувал ли си за Ари Сапу? — попита Амеротке. — Книгите на гибелта?

— Разбира се — отвърна старият човек, — постъпих в този храм още когато бях три педи от земята. Обичам това място. Това е моят дом, моя живот. Аз… — той долови искрата на нетърпение в очите на Амеротке. — Извинете ме, господарю. За вас това е огромна загадка, но за мен смъртта не съдържа никакви тайни: просто три тела, чиято ка вече пътува в Далечния запад. Аз съм тук само за да облекча техния път, както акушерка при раждане, но, разбира се, да, чувал съм за Книгите на гибелта. Вие знаете — приближи се той, — че в нашата библиотека има фрагменти от нея, нали? Беше открита преди много години. Господарю, може би си струва да се прочете.

— Нещо друго? — попита Амеротке, сочейки към телата. — Има ли нещо, което да можеш да ми кажеш?

— Измих телата — отвърна надзорникът. — Претърсих ги за всякакви възможни симптоми, но… — той сви рамене.

— Кажи ми — попита Амеротке, — когато махаш вътрешностите от коремите, понякога намираш някакви остатъци от последната приета храна, нали?