Читать «Отровителят от Птах» онлайн
Пол Дохърти
Пол Дохърти
Отровителят от Птах
Герои
Къщата на фараона
Хатусу (Хатшепсут): Фараон и царица от XVIII династия.
Сененмут: любовник на Хатусу, велик везир и първи министър, бивш каменоделец и архитект.
Валу: Очите и Ушите на фараона — царски обвинител.
Омендап: главнокомандващ на египетската армия.
Залата на двете истини
Амеротке: върховен съдия на Египет.
Пренхое: роднина на Амеротке, старши писар в Залата на двете истини.
Асурал: капитан на храмовата стража в храма на богиня Маат, в който се намира Залата на двете истини.
Шуфой: джудже, главен прислужник и довереник на Амеротке.
Норфрет: съпруга на Амеротке.
Ахмазе и Кърфей: синове на Амеротке.
Храмът на Птах
Ени: върховен жрец.
Мабен: помощник на върховния жрец.
Хинкуи: помощник на върховния жрец.
Минакт: главен писар.
Хутепа: хесетка, храмова танцьорка.
Домът на златната лоза
Ипуе: търговец.
Патуна: първа съпруга на Ипуе.
Хаят: втора съпруга на Ипуе.
Мабен: шурей на Ипуе.
Мериет: балдъза на Ипуе по линия на Патуна.
Хутеп: кушит, капитан на охраната на Ипуе.
Санеб: кушит, член на охраната на Ипуе.
Подземният свят на Тива
Шурат: Поглъщачът на мерзости; разбойнически главатар.
Черепа: един от главните сподвижници на Шурат.
Синезъбия: член на амеметите, гилдия на убийците в Тива.
Лешояда: член на амеметите.
Герх: господарка на мрака.
Либийци
Наратуша: вожд и върховен главнокомандващ.
Темеу: роднина на Наратуша.
Други действащи лица
Надиф: началник на Меджай, тиванската полиция.
Хуанека: вдовица на автора на Ари Сапу — Книгите на гибелта.
Исторически бележки
Първата династия на Древен Египет се установява около 3100 г. пр.Хр. Между тази дата и възхода на Новото царство (1550 пр.Хр.) се извършват множество радикални трансформации. Към това време датират строежът на пирамидите, обединението на Долен и Горен Египет, създават се градовете покрай Нил, а египетската религия се развива около Ра, Бога Слънце, и около култа към Озирис и Изида. Страната трябва да устоява на чужди набези, особено от страна на хиксосите — азиатски нашественици, които варварски опустошавали всичко по пътя си.
От 1470 г. пр.Хр. Египет, омиротворен и обединен под управлението на Тутмос II, преживява епоха на нов разцвет и могъщество. Фараоните преместват столицата си в Тива; погребенията вече се извършват не в пирамиди, а в некрополите по западния бряг на Нил, а Долината на царете се използва за царски мавзолей.
Употребил съм гръцките наименования на градовете и пр. — например Тива и Мемфис, вместо архаичните египетски имена. Мястото, наричано Сакара, обхваща целия пирамиден комплекс около Мемфис и Гиза. Спрях се на кратката версия на името на царицата фараон — Хатусу вместо Хатшепсут. Тутмос II умира през 1479 г. пр.Хр. и след кратък период на смут и безредици Хатусу взима властта и управлява през следващите двадесет и две години. През този период Египет се превръща в могъща имперска сила и в най-богатата държава в света.
Египетската религия също претърпяла развитие и особено култът към Озирис, убит от своя брат Сет, но възкресен от любимата си съпруга Изида, която ражда техния син Хор. Тези вярвания трябва да се разглеждат в контекста на египетския култ към Бога на слънцето и на желанието да се обединят религиозните практики. Египтяните имали дълбоко чувство на благоговение към всичко живо — животно или растение; поточе или река, били възприемани като свещени, а фараонът, техният господар, бил почитан като въплъщение на божията воля.
