Читать «Отровителят от Птах» онлайн - страница 2

Пол Дохърти

След 1470 г. богатството на египетската цивилизация се отразява и в религията, ритуалите, архитектурата, облеклото, образованието и в стремежа към по-добър живот. Войници, жреци и писари са главните фигури в тази цивилизация и тяхната образованост и изтънчеността им намират изява и в изразите, които използват, за да опишат както самите себе си, така и своята култура. Например фараонът е Златният ястреб; времето, в което се води война е сезон на хиената; царският дворец — Дом на милиони години. Въпреки смайващите върхове на тази поразителна цивилизация и външната, и вътрешната политика на Египет често са кървави и жестоки. Царският трон неизменно е център на интриги, завист и яростно съперничество. Ето на тази политическа сцена през 1479 г. пр.Хр. идва на власт младата Хатусу.

Към 1478 г. Хатусу вече се е справила с критиците и враговете си както в страната, така и в чужбина. Зад гърба й е огромната победа, извоювана над митанийците на север, а царското обкръжение е прочистено от всички опозиционери, предвождани от великия везир Рахимере. Тази забележителна млада жена имала подкрепата на своя любовник — умния и хитър Сененмут, който е и неин първи министър. Тя била твърдо решена да наложи на всички слоеве на египетското общество да я приемат като фараон и царица на Египет.

Във външната си политика Хатусу трябвало да се справя с три главни заплахи. Първата били либийците, които плячкосвали из Западната пустиня. Втората идвала от южната провинция на Куш, източник на огромни богатства. Народът там винаги бил готов да се разбунтува срещу слаб или неспособен фараон. Третата опасност били племената, определяни най-общо като „морски хора“, които кръстосвали за плячка из Средиземно море. Египет трябвало да отбранява не само делтата на север, но и цялото протежение на река Нил, която била източник на живот за страната; ако враговете я завладеели или завземели градовете по течението й, това щяло да бъде фатално. Идващите един след друг фараони неизменно били твърдо решени да се борят с тези опасности, когато и да възникнат.

Пролог

Чету-и: древноегипетски, който означава затвор

Отдай ти почит на бога с лице на куче и чело на човек, Онзи, който храни се с убийства, Онзи, който стои на стража на Езерото Огнено на бреговете, Онзи, който телата на мъртвите поглъща, Онзи, който сърцата им изтръгва, но винаги остава невидим…

Пронизващият глас на затворническия жрец стихна за малко, после продължи:

Нека търсим него, Онзи, който пие кръвта на мъртвите, който напоява с кръв ешафодите и храни се от яростни войни. Нека помним Онзи, който води стадото на обречените към смъртта, пронизва им телата, черепите им размазва. Тежко на тез, чиито тела разкъсани са на парчета, а дух — с душа — откъснати от сенките им скитат, запратени далеч, с разбити черепи, с изтръгнати сърца…