Читать «Отровителят от Птах» онлайн - страница 6

Рекхет опипа грубата табелка, пристегната около врата му, носеща неговото име и неговия номер. Сега той бе познат на всички с това прозвище, сякаш престъпленията, в които бе обвинен от съда на Храма на Птах, като нощни вещици бяха проникнали в самата му душа, следвайки го чак дотук, в този оазис. Да бъде свободен от оковите беше рядко събитие. Другите затворници както винаги гледаха да се държат по-надалеч от него. Нямаше никакво значение какво казва или какво прави; те вярваха в неговата печална слава, каквато и да бе истината по въпроса. Дори тези престъпници и бандити го смятаха за злодей. Беше прекарал в затворническия двор едва месец, когато умряха шестима затворници. Напразно се оправдаваше и доказваше, че причината за смъртта им е отвратителната, развалена храна или лошата, горчиво-солена вода. Независимо от всичко бе нарочен за виновен и ако не беше затворническият жрец, щяха да го разкъсат на парчета. Това обаче се бе превърнало в един вид благословия. Оставяха го сам, не му досаждаха и така имаше възможността да подготви своя план. Вече бе събрал всичко, което му бе нужно, и го бе скрил под купчината парцали: мях за вода от кожа на газела, тръстикови сандали, няколко зърна сребро, парче платно за главата, пакет сушено месо, кама, късче кремък, малко връв, дори грубо нахвърляна карта. Приседна и се замисли. Още не си бе изяснил кой в Тива стои зад всичко това. Хутепа, хесетката, или някой друг, който бе подкупил минаващите пясъчни жители и пустинни скитници да минат през този оазис, да го издирят и тайно да му подхвърлят тези забранени предмети? Някой, който искаше той да избяга, но оставаше забулен в тайнственост.

Още веднъж Рекхет се взря в небето, копнеейки за падането на нощта, което щеше да му даде възможност да потегли. Повече нито ден в това затънтено място на мъчения с неговата жестока скука, със зверската грубиянщина на тъмничарите и студеното отношение на съкилийниците му. Нощем бленуващата му душа се понасяше обратно в Храма на Птах и се рееше там, за да вдъхне неговите ароматни ветрове, да се наслади на съвършената красота на изящните колони, окъпани от лунна светлина, и на светостта на олтара, да се порадва на вдъхновяващата красота на Двореца на милионите години. В сънищата си той бродеше из библиотеката, вдъхваше мириса на сандаловото дърво и тамяна, на излинелите папируси, гъстото мастило и великолепните кожи. Друг път присядаше край чисти вирове и се наслаждаваше на разцъфващите пред очите му лотоси. В същите тези душевни пътешествия той преминаваше покрай извисяващите се пилони пред храма с великолепните мачти на знамената и се любуваше на сложните плетеници и надписи и прекрасните рисунки от двете страни на огромните бронзови порти. После идваше ред на други сцени: хесетки в тънки, прозрачни воали и леки роби, с намазани с благовонни масла перуки, ограждащи красивите им лица, с прекрасни бедра, които се поклащаха грациозно в ритъма на систрата и думкането на тамбурините. Имаше и камари прясна храна, подредена на подноси, най-изискани вина се плискаха в инкрустирани със скъпоценни камъни бокали. Но тези сънища най-често се превръщаха в кошмари — пристигането на меджаите в жилището му, арестът му, гледката на телата на другарите му, вероломно проснати на пода на онази стая. Ужасяващите обвинения, посипали се едно след друго: че е професионален отровител и е виновен не само за тяхната смърт, а за повечето убийства, ширещи се из цяла Тива. Те твърдяха, че са открили тайния му сандък с прахове, отрови и лекарства. Беше му повдигнато обвинение, което не му даваше друг избор, освен да се предаде на милостта на фараона или да бъде изправен веднага на процес, а това щеше да означава незабавна екзекуция.