Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 9

— Тя е толкова жестока — прошепна тя. Знаех много добре какво искаше да каже. Късчето пъпеш до отворената врата, чакащата салукска хрътка, втораченият в мен хищен поглед на Изития… — Открай време е такава.

Нещо жегна паметта ми. Разтърси ме силна тръпка, все едно някой ме потопи в студена вода. Вече се стъмваше. Деди ме поведе навътре в градината; стигнахме под хубава върба, чиито клони се свеждаха над бълбукащия край нея поток. Деди коленичи, разрови земята, извади светло чирепче и прокара късите си пръсти по необичайните знаци върху него.

— Мога да чета — пошепна тя. — Все пак съм… не, вече не съм, но някога бях от Тоноутър — така наричаха царството Пунт, Земята на тамяна, далечната Индия. — Бащата на твоя баща ме плени отдавна, още като девойка, и ме доведе тук във Времената на глада. Но мога да чета.

— Какво е казано там? — попитах.

— „Мерет, махни се от мен. Нека духът ти не ме преследва.“

— Майка ми се казваше Мерет… Изития ли го е оставила тук, както подхвърли днес пъпеша?

Деди се разсмя и зарови обратно чирепчето:

— Майка ти идваше често тук и затова Изития зарови заклинанието под дървото. Беше жестока към нея така, както е жестока и към теб.

Долових някакъв шум и се обърнах. Изплашена, Деди измърмори нещо и се изправи; нямаше нищо освен шепота на клоните в сгъстяващата се мрачина. Нищо ли? Помислих си го и аз, но на сутринта Деди бе заминала нанякъде и повече не я видях. Леля ми ме остави да тъжа сам за Бес и Деди. Гневът ми бързо охладня. Реших да прикрия чувствата си и се смесих с прислугата. Дойде и отмина ахет — сезонът на разливите, последван от перет — времето на сеитбата и покълването; не закъсня и шему, когато слънцето грее жарко и всички слуги воюват с вредните насекоми и животинки, от които гъмжи цялата къща. Точно това бе най-омразното време за леля ми: мухите се носеха като черни облаци, а плъховете дебелееха, ала оставаха все така бързи. Обичах съпътстващата суматоха и общото объркване и правех всичко, за да ги засилвам. Намерих трупче на плъх, раздут от погълнатата отрова; скрих го във варосаната тоалетна с варовикова седалка, поставена около дупка над тухлени съдове, пълни с пясък. Разрових надълбоко и зарих плъха с пясък. Минаха цели два дни, преди леля ми да разбере какво бе привлякло пълчищата мухи към ужасната воня. Не изтече много време и успях да се снабдя с известно количество отрова. Скрих една охранена и натъпкана с отровата мека патица близо до колибата на Сет.