Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 11
Пол Дохърти
Не бях никак изненадан, когато след по-малко от месец се озовах в Кап — Царския дом за обучение, намиращ се на Носа на газелата в огромния дворец Малгата. Дворецът бе истински бисер — дом на веселието, дворец на ослепителния Атон, построен от Великолепния Аменофис III за собствено удоволствие. Бе разположен непосредствено под хълмовете на запад, така че вечер потъваше в умиращите лъчи на слънцето. Бе наистина впечатляваща царска резиденция, но тъй като бях едва на девет години, не си давах сметка за истинското му великолепие. Децата са странни същества! За мен единствено важен бе фактът, че напусках леля си! Щях да живея на ново място, а то бе школата, посещавана от престолонаследника Тутмос, син на фараона, както и от подбрани потомци на важни висши служители. Пребиваването ми там бе последната почит на фараона към баща ми. Едва по-късно успях да разбера, че леля Изития е използвала голяма част от влиянието си в двореца, за да ме изпрати там.
Домът за обучение се намираше в задната част на двореца. Днес, когато се връщам мислено назад, мога да си позволя поне една кисела усмивка. Бях попаднал в най-прекрасния дворец под слънцето и получих предварителна представа за живота в Големия дом и прилежащата към него територия на Озирис.
Надзирателят в дома за обучение се казваше Уени — възрастен воин и едновременно писар с топчесто лице, дебели месести устни и очи с надвиснали клепачи. В долната мека част на едното му ухо висеше златна халка; по пръстите и китките му имаше евтини бижута. Приличаше на обикновен дебел глупак, но се оказа лукав и безмилостен човек с пъргави нозе въпреки тлъстините си. Бе бивш нактуа, тоест един от отряда „момчета с яки ръце“ — елитна пехотна единица, известна също като „Леопардите на Изтока“. Ветеран, награждаван с най-високите отличия, той винаги носеше Златна огърлица и Сребърни пчели за убити пет митанийци в ръкопашен двубой, чиито пениси бил отрязал като доказателство.
Леля Изития изрично настоя да се убеди, че съм запознат с репутацията на Уени, когато ме теглеше из дворцовите градини, като ме щипеше и шепнеше порой грубости и обиди по мой адрес. Неизменно повтаряше за отрязаните пениси на митанийците. Когато го видях за първи път, Уени погледна към долната част на тялото ми, все едно се канеше да отреже и моя член. Бе седнал на пейка във вътрешния двор и неговият шемшу — личен роб, държеше разтворен чадър срещу обедното слънце. Сграбчвайки ме за рамото, той ме обърна към себе си и ме огледа внимателно с тежкия си поглед.
— Познавах баща ти — осведоми ме той и погледна към леля Изития: — А ти можеш да си вървиш.
Изития се изпари мигновено. Не си взе сбогом, а аз дори не погледнах към нея. След малко отклоних поглед встрани и бях награден с удар по ухото.
—
