Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 32

В уединението на спалното ни помещение, докато обсъждахме случилото се през деня, се възцари пълно съгласие само по един въпрос, макар че аз не се включих с мнение: Забуления е изрод.

— Може би харесва млади мъже, а? — ухили се Мерире, като погледна към Майа и премигна кокетно като момиче. — Сигурно затова идва да гледа изпотената ни млада плът.

— Наистина ли мислиш така? — попита Хоремхеб. — Наблюдавах го и благодарих на боговете, че го има Тутмос.

Рамзес кимна в знак на съгласие.

— Не, пошегувах се — гласът на Мерире се сниши до шепот: — Според мен Забуления е явен знак за гнева на боговете.

На свой ред Пентжу заяви, че необичайният вид на Забуления се дължи на майка му, която била уплашена от паяци или скорпиони, докато била бременна. Хюйи направо се питаше какво впечатление ще прави принцът на пратениците на египетските съюзници при посещенията им в двора. Докато Собек, който беше по-прагматичен, се чудеше дали Забуления не е резултат от пристрастеността на майка му към някое омайно биле. Разбира се, тези мнения и становища се споделяха шепнешком. Нито един от нас не би се осмелил да го каже в присъствието на полковник Пера или още по-зле — пред Тутмос. Само двамина не се обадиха — Майа и аз. Не го забравих.

Военното обучение и полевата подготовка продължиха цели пет сезона. Забуления присъстваше неизменно дори в царските обори, където трябваше да привикнем с конете — хубави животни със загладен косъм, подбрани за ескадроните от колесници на Египет. Правехме обичайните приношения на Решеф и Астарта — божества на Сирия, която бе родина на тези бързи и елегантни воини, както и на Сутех — египетския Повелител на конете. Много обичах тази част от подготовката. Не се боях от конете, дори от онези, които бяха вече белязани с кръвта на войната — горди и високомерни с извитите си шии, издути ноздри и присвити назад уши. Изучавахме подробно всичко за оръдията на бойния гняв и слава на Египет — и коня, и колесницата. Полковник Пера ни набиваше в главите, че трябва да се научим как да ги свързваме едно с друго, а след това да ги ползваме като цяло, включвайки себе си: колесничар, колесница и коне — най-страховитото оръжие на войната. Мен не ме биваше с лъка: боравех неумело както с ленената тетива, така и със стрелата от здраво тръстиково стъбло. Собек пък се оказа посредствен като колесничар, така че двамата си разпределихме ролите и аз открих дарбата си като воин. В началото не бях особено похватен, но постепенно обикнах тропота на колесницата, бързината и силата на двата коня, както и трескавата възбуда на щурма. И аз като всички младежи вярвах, че съм роден за водач на колесница. Същинското ми обучение започна едва след няколко тежки премеждия, когато двамата със Собек се наложи да скачаме в движение, а веднъж се спасихме на гърба на двата коня, след като едно от колелата се изметна, докато препускахме, и се разби в камък.