Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 26

— Аз — започна той с убедителен глас — съм наистина безупречен писар. Първият, който пресметна всичко в Томери. Вече съм записан в божествените книги. Изучавах казаното от Тот. Успях да проникна в тайните на боговете и овладях всичките им мистерии. Бяха ми обяснени подробностите на всичко, свързано с тях. Надзиравах изработването на статуите и лично отговарях да има прилика с образа на царя, издялан върху камъка. И никога не повтарях вече направеното. Така че изобщо не е имало друг като мен от основаването на Двете земи — мъдрият Хотеп направи пауза, усмихвайки се. — Заклел съм се пред Маат, богинята на правдата. Винаги говоря истината. И защо казвам всичко това? Вие сте чедата на Кап. Скоро ще постъпите на служба при Божествения. Ще работите в Дома на веселието, а волята на Божествения ще бъде удоволствие за вас. Ако следвате напътствията ми, ще се радвате на истинското му благоразположение. Разбирате ли?

Коленичихме пред него и се поклонихме с най-голямо уважение, притискайки чело в прахта.

— Добре тогава! — слезе от пейката Хотеп.

После полковник Пера ни нареди да станем и ние изпълнихме бързо заповедта му. Хотеп се разходи пред редицата ни, спирайки от време на време, за да заговори някого от нас. Застана и пред мен и ме чукна леко по бузата с ветрилото си:

— Ти си Маху, синът на Сеострис.

— Да, господарю.

Денят бе горещ; слънцето се бе вдигнало нависоко, а и бяхме заети с обичайните упражнения, преди да пристигне Божият отец. Бях потънал в прах и чувствах как поредното ручейче пот се стича по лицето ми.

— Баща ти бе добър войник.

— Да, господарю.

— И си племенник на Изития с прословутата й мухогонка — зърнах израза на цинично забавление в погледа му и се запитах дали и той не е бил сред клиентите на леля ми и „ключ“ за приемането ми сред питомците на Кап. Хотеп се приближи съвсем до лицето ми и прошепна тихо: — Песоглавеца Маху, момчето, което познава добре пътищата около двореца и умее да се промъква между дърветата като сянка… — изстинах и на мига си спомних за думите на Хоремхеб. Хотеп ме шляпна отново по лицето и провери: — Е, Маху, имаш ли да кажеш нещо?