Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 25

— Тя откъде е?

— Не е чуждоземна. Фараоните се женят винаги за чужди принцеси, но Великолепния е бил очарован от нея още в дните на своята младост. Хубавицата Тийи — тръсна глава той. — Маху, тя е била наистина прелестна. О — мигом се запъна, — още е такава: дребна, но с безупречно тяло, странна червеникава коса и великолепни бадемови очи. Ако беше котка, щяха да светят в тъмното.

Направих му знак да млъкне. Наистина е странна промяната, която може да настъпи в отношенията между ученик и учител. Уени ставаше все по-зависим от мен. Останалите го дразнеха или му се подиграваха, но аз разговарях по-внимателно с него и използвах подаръците от леля Изития, за да му купя някоя и друга кана с пиво. Изпълнявах поръчките му за това или онова. С годините растеше и хитростта ми. Станах лукав като мангуста: все повече си служех с него, за да научавам още и още за Малгата. Веднъж Хоремхеб ме учуди и стресна. Бях подхвърлил шеговита забележка за един сановник при двора. Тарторът на групата ни се приведе, за да върже сандала си, ала някак си твърде близо до мен и прошепна:

— Песоглавецо от Юга, внимавай какво говориш. И дърветата имат уши.

Запомних много добре това предупреждение.

— Какво още за господарката Тийи? — върнах Уени към разказа му.

— Господарката Тийи — поклати глава пиянски той. — Щедра на ласки е Великата съпруга на царя и Любимка на Нехбет. Тя е от Ахмин, на стотици километри на север в деветия ном на Египет, където се прекланят пред бога на мъжката плодовитост Мин. Там е била жрица. Говори се — приближи той лице към мен, — че е по-умела в изкуството на любовта от цяла армия проститутки.

— А харемът? — настоях аз.

— Повече за показ, отколкото за друго — Уени махна с ръка, все едно гонеше муха, — макар да върви слух, че вкусовете на Великолепния се променят и се развиват с напредване на възрастта. Той обича да гледа как някои от жените му танцуват, докато други го галят.

— Ами децата на Великолепния?

Уени бе достатъчно хитър, за да разкрие някой притулен скандал.

— Ами ти знаеш за принц Тутмос — погледна ме с крайчеца на окото си, — а има и няколко дъщери — после се взря в мен със замъглен поглед и обърна разговора към скорошното ми влизане в Дома на войната. — Моите дни ще свършат, а твоите ще започнат — добави той мрачно. — Ще ми бъде мъчно, когато си тръгваш, умното ми гъсоче! — разбира се, последното бе намек за изчезването на онази гъска.

Около два месеца след срещата ми със Забуления Тутмос събра всички и обяви, че остава в Големия дом при нас, но постъпва в Дома на войната под надзора на мъдрия Хотеп — близък приятел и съветник на баща му. Хотеп беше същинска легенда за човек без благородническа титла от Атрибис в Делтата, който се бе издигнал твърде високо в Царския кръг. Той надзираваше всички строителни работи на Великолепния от Голямата зелена вода до отвъд Третия праг — храмове, статуи, олтари, дворци и обелиски, издигнати до един за славата на Амон Ра и сина му Аменофис Великолепния. След седмица пристигна Хотеп. Висок, със слабо лице с черти на патриций, той сигурно бе минал отвъд шейсетото си лято. Бе облечен като жрец, с обръсната глава и без нито едно украшение. Придружаваше го полковник Пера на подразделението на Марианноу (Храбреците на царя), преведено от Полка на Сет, който се оказа едър млад мъж с набито тяло и грубовато лице на професионален атлет и борец. Той щеше да ни бъде учител и наставник във военното изкуство. Уени бе оставен встрани на обичайната му пейка и му бе разрешено да пие пиво. Хотеп ни събра във вътрешния двор и се качи на една пейка след кратка церемония. Държеше в дясната си ръка малко ветрило, с което барабанеше непрекъснато по бедрото си. Известно време стоя изправен, оглеждайки поред всички ни.