Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 237

— Но хората ще поискат да видят тялото му! Особено Хоремхеб, Рамзес и другите…

— И ще чуят онова, което току-що ти казах. Ехнатон не вярваше в ритуала на Озирис. Ще им кажем истината: че тялото и душата на Ехнатон са се върнали при своя Отец. И че само духът му е останал при нас.

— Но какво ще стане, ако той се върне? Какво ще се случи, ако нашият велик фараон излезе някъде откъм Червените земи пречистен и непоколебим?

Ай поклати глава:

— Подобни неща вече са му чужди.

— Никога ли не е споменавал или поне намеквал, че ще стори нещо подобно?

— Постоянно беше навъсен и затворен в себе си — сви рамене Ай. — Дъщеря ми, аз, Мерире и Туту ще се закълнем с най-свещените клетви, че не знаем нищо. Претърсихме навсякъде.

— А какво според теб е станало в действителност?

— Да ти кажа ли, Маху? — придърпа съвсем близо до мен столчето си Ай. — Надви го умората и всичките му илюзии се изпариха. Отишъл е в Червените земи, за да умре там или за да остане наистина сам. Може и да е вече убит. Възможно е и да е умрял или пък да живее в някоя пещера, също като онези свети мъже, които не разговарят с никого освен с пустинните духове, вятъра и небето. Маху, решението му е било взето: той не може и няма да се върне никога.

— Няма да се върне, така ли? Ай, ти имаш ли пръст в тази работа?

— Не, Маху, но наистина имам нещо общо със спасяването на Египет. С връщането към старите порядки, казано най-точно. Това ме засяга и трябва да е основна грижа на всинца ни. Стига вече с мечтите и бляновете! Никакви видения и прозрения! Без нови градове и нови богове. В края на краищата може би още пролетта ще се върнем в Тива, където Хюйи и Майа подготвят вече възкръсването на Египет. Хоремхеб и Рамзес правят същото в Мемфис. Маху, задавам ти един-единствен въпрос: ти с нас ли си? Защото онези, които не са с нас, са против нас.

— Колко хора ще научат за това?

— Само чедата на Кап. Никой друг.

— С изключение на теб и на дъщеря ти, така ли?

— Маху, ти пак пропусна да отговориш на въпроса ми: с нас ли си, или си против нас? — подаде ми ръката си Ай, така че не ми остана нищо друго, освен да я стисна.

Прибрах се у дома и казах на Джарка да дойде с мен в градинския павилион, където шпионите и осведомителите на Ай щяха да бъдат доста затруднени, ако са решили да ни дебнат и послушват. Казах му за станалото.

— Мъртъв ли е? — попита Джарка също като мен.

— Възможно е. Може и да е бил убит или отведен в Червените земи, които сега обикаля.

— Ще кажа на хората ми да поразпитат. А възможно е вече всичко да е свършило. И мен ме посетиха хора от двореца — засмя се Джарка. — Получихме указания да заличим и да премахнем гробница, гроб или всяко друго нещо с надпис за господарката Хийа. Очаква се да приключим към края на месеца. Впрочем какво мислиш? — попита настойчиво той. — Възможно ли е Ехнатон да се е почувствал прекалено уморен и изтощен?

Притворих очи и се върнах към образа на младия човек, живял съвсем скромно и пестеливо преди толкова години. Тъкмо щях да отговоря, когато почти влетя един от служителите ми.