Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 239

— Пентжу, знаеш ли какво стана?

— Не, освен онова, което Джарка сподели с мен.

— Наемниците са оградили дома ти. Може ли да им се вярва?

— Те положиха клетва за вярност лично пред фараона. И никой не я е отменял.

— Но може да ги подкупят, да ги убият или да ги преместят другаде. Джарка и ти, Пентжу, трябва да изведете веднага момчето от Града на Атон. Отведете го в Тива и го предайте на Собек. Джарка, ти знаеш къде и как да го намериш. Кажи на Собек, че доколкото ме обича и иска да върне дълга си към мен, трябва да се грижи и да се отнася към това дете като към свой син, осигурявайки му пълна безопасност, докато аз или ти не му го поискаме обратно — наведох се и прегърнах момчето, което ухаеше на мед и на още нещо приятно. Целунах го по бузите. — Бъди смел, малкият. Изпълнявай всичко, което поискат от тебе тези мъже.

Пентжу и Джарка взеха храна и малки торбички със злато, сребро и драгоценни камъни и се измъкнаха по страничните улици към кея. Ай дойде по-късно същия ден, придружен от капитана, който командваше наемниците му.

— Маху, мислех, че си с нас. Прав ли съм?

— Разбира се, че съм с вас, Ай.

— Тогава къде е момчето?

— На сигурно място и в безопасност.

Ай се огледа над рамото ми и попита:

— Къде са Пентжу и Джарка?

— И те са на сигурно място и в безопасност.

Ай подсвирна през зъби и повтори:

— Къде е принц Тутанкатон?

Капитанът на наемниците изтегли меча си.

— На сигурно място — потретих. — Слушай, Ай, наемниците ми чакат в тъмното с опънати лъкове и насочени стрели. Хайде, приятелю — добавих с подигравателен тон. — Аз съм с теб както тогава, когато избавих принц Ехнатон от храма на Амон — той примига и погледна встрани. — И още нещо — добавих съвсем тихо. — Ако умра, с теб е свършено. Дори да оцелееш, никога няма да научиш къде е момчето.

Ай отстъпи, размахвайки пръст към лицето ми.

— Маху, лукави Песоглавецо от Юга — възкликна той, протягайки рязко ръката си с приятелски жест. Стиснах я с равнозначна сила. — Приятелю и съюзнико мой! — обърна се кръгом и напусна дома ми.

Повече никой не ме попита къде са Тутанкатон, Пентжу и Джарка. Градът остана спокоен няколко седмици. Бях зает: събирах имуществото си — вещи и всичко останало, — изпращах го на друго място и изгарях документи. И други от чедата на Кап посетиха Града на Атон. Приличаха ми на лешояди. Пристигаха като люде, заети с важни дела, но в действителност напомняха повече хиени в пустинята, които ръфат нечий труп. Външно се удивяваха на необяснимото изчезване на Ехнатон, но думите от циничната забележка на Рамзес са събрали всички техни мисли: „Няма го и да благодарим на боговете за това! Ако се върне, ще го пратим отново там.“